Eмисия новини
от 21.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сонер Чааптай: Турция може би навлиза в период на засилени репресии

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Президентът Реджеп Ердоган отдавна вече не може да оправдава проблемите на Турция с грешките на предшествениците си. Концентрацията на власт го прави все по-неефективен, а управлението му изглежда се изражда в боричкания между дворцови клики, сочи в интервю за предаването „Събота 150“ един от изявените биографи на турския лидер - Сонер Чааптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Ердоган е изправен пред едно от най-големите предизвикателства в 17-годишното си управление. Десетки милиони млади граждани няма да му простят социалноикономическа криза от „гръцки“ тип, допълва Чааптай.

Г-н Чааптай, кой според Вас печели битката за сърцата и умовете на турците - президентът или опозицията?

Ердоган вече не е в състояние да хване вълната. Това е наистина шокиращо, ако сте запознати с начина, по който турската политика работеше през последните десетилетия. Независимо дали го харесвате или не, беше време, когато Ердоган представляваше промяната. Той олицетворяваше бъдещето на Турция - винаги излизаше с идеи и решения, които опозицията възприемаше. Днес наблюдаваме обратното.

Това е видимо от поведението на Ердоган по отношение на Covid-19. Президентската администрация изостава и това е фрапиращо. Всяка една популярна инициатива срещу пандемията се подема първо от опозицията и едва след това от президентския сарай. Все едно дали става дума за набиране на средства, за карантина или за набавяне на маски.

Това според мен се дължи до голяма степен на изкривяването на политическите механизми. През 2018 година Турция премина към система на президентско управление. Починът бе на Ердоган. Промяната трябваше да увеличи властта му. Така и стана. Сега той е държавен глава, ръководител на правителството, на управляващата партия, на полицията, на армията. На практика той е „първият султан“ на Втората турска република.

В същото време обаче, промяната в управленската система подкопа работоспособността му. Защото преди Ердоган можеше да черпи и подбира идеи и съвети от централните институции, от дипломати и бюрократи. Сега той може да разчита само на малка група съветници в президентския дворец. Колегата ми Денис Рос написа преди време една статия за Съветския съюз малко преди разпадането. Твърде често по това време решенията, излизащи от Кремъл, не са били най-добрите за страната, нито дори за комунистическата партия, а за някоя или друга клика в партийното ръководство за сметка на друга клика. Чудя се дали днес не наблюдаваме същото в Анкара?

Сонер Чааптай                                         Снимка: Туитър

През последните години бяха допуснати някои грешки, твърде нетипични за управлението на Ердоган. Такава грешка бе решението му да повтори истанбулските избори. Неговият кандидат загуби вота през март 2019-та с минимална разлика - 13 хиляди от общо 8 милиона подадени гласа. Съветниците му смятаха, че ще спечелят прегласуването, но, въпреки пълния контрол върху администрацията, загубиха с 800 хиляди гласа.

В Сарая реагират на пандемията с объркване или със закъснение. Това означава, че Ердоган управлява Турция, но кметовете от опозицията са тези, които водят страната. Кметовете излизат начело с идеи, подкрепяни от обществеността. Трима градоначалници са важни в това отношение - Екрем Имамоглу на Истанбул, Мансур Яваш на Анкара и Тунч Сойер на Измир. Те водят Турция, докато Ердоган управлява.

Съгласен ли сте с наблюдателите, според които Covid-19 може да се окаже началото на края на ерата Ердоган?

Ердоган е един от най-значимите турски лидери. Поне през последните 100 години - откакто Мустафа Кемал Ататюрк основа Турция като модерна светска европейска република. Всъщност, може да се каже, че Ердоган е един от най-значимите лидери в глобален план, в Европа и Близкия изток. Той промени политическата структура на Турция - от светска, проевропейска, обърната към Запада държава в социално консервативна страна, в която общественият живот, образованието, администрацията са проникнати с консервативен сунитски мироглед, а външната политика е насочена към Близкия изток.

Значимостта на Ердоган се заключава в това, че той успя за един продължителен период от време да си осигури значителна обществена подкрепа като постигна феноменален икономически растеж. С това той измъкна много хора от бедността. Когато Ердоган дойде на власт, детската смъртност в Турция бе сравнима със смъртността в предвоенна Сирия. Сега тя е сравнима със ситуацията в Испания. В общи линии, преди турците живяха като сирийците. Днес те живеят като испанците. Затова и Ердоган печели изборите. Именно затова обаче в момента той е в беда - защото икономическият растеж се забави.

Досега той разчиташе на мнозинството в страната. Сега вече е в малцинство - всички анкети показват, че неговата Партия на справедливостта и развитието се държи около или по-малко от 40 процента. Даже съюзът му с Партията на националистическото действие може да се окаже недостатъчен.

Разбира се, Ердоган е майстор в печеленето на избори. Той е традиционалистки популистки лидер, който е изградил базата си, като демонизира и брутализира онези части от народа, от които не очаква да гласуват за него. В Турция това са привържениците на левицата, социалдемократите, алевитите, светски настроените. Ердоган брутализира и кюрдските националисти. По-рано тези групи съставяха половината от населението. Днес те вече са повече от половината - както видяхме на местните избори през 2019-та. Тези избори бяха своеобразен референдум за Ердоган, който той загуби.

Ердоган винаги е печелил от културните противоречия. От противопоставянето на десните срещу левите и либералите. И успяваше, защото Турция като цяло е дясно настроена. Но традиционализмът и популизмът винаги са били вторичен фактор за успеха му. Икономиката винаги е била и е най-важният фактор.

Ердоган се е справял и преди с икономически кризи (визирам шока от 2008-2009). Няма ли да се справи и този път?

Трудно ми е да си представя как ще се измъкне от тази ситуация. Ще бъде наистина трудно. Като към всичко казано се прибави и свиването на икономиката заради Covid-19, тази година ще се окаже изключително брутална за него.

В допълнение към това Ердоган има да се справя с още доста предизвикателства. На първо място с демографския фактор. Цяло едно поколение турци израсна при управлението му. Като популистки лидер, по времето, когато дойде на власт, Ердоган винаги можеше да вини предшествениците си кемалисти. За кюрдския проблем, за икономическите неуспехи, за корупцията -- той винаги можеше да вини управлявалите преди него. Този аргумент вече не се приема, защото Ердоган вече е на власт почти две десетилетия.

Обърнете внимание на хората, които са били тийнейджъри през 2003-та, когато Ердоган започна управлението си, и на родените оттогава. Това са около 35 милиона души. Много от тях ще са достатъчно възрастни, за да могат да гласуват на следващите избори през 2023 година. Тези хора не познават Турция от преди Ердоган и го обвиняват за всичките ѝ проблеми. Те никога не са преживявали икономическа криза. За тях ще е наистина трудно да се адаптират към безработица на такива равнища, каквито гърците изпитаха след 2008-ма.

Защо турското правителство не се обърне към Международния валутен фонд, както настойчиво го съветват толкова чуждестранни наблюдатели?

Ердоган винаги е твърдял, че няма да се обърне към Международния валутен фонд. Има няколко въпроса, по които той никога няма да отстъпи. Единият е покупката на руските противоракетни системи С-400. Отстъпи ли тук ще изглежда, че го е направил под американски натиск. Другият въпрос, по който няма да отстъпи, е помощта от МВФ. Ако поиска заем, ще изглежда, че проси пари от Съединените щати. Разбира се, тук нещата не опират само до престиж. Съединените щати държат ключа към МВФ. Парите от фонда ще са обвързани с условия, определени от Конгреса -- като например Турция да се откаже от сделката за С-400 от Русия, да подобри положението с човешките права на своите граждани.

Това ще е проблем за Ердоган. Не мисля, че вътрешната му нагласа е авторитарна. Но той е настроил срещу себе си толкова много хора, че е наясно: остави ли демокрацията да процъфти отново, той ще загуби следващите избори. Когато турските президенти се оттеглят от политическия живот, те заживяват в някоя удобна вила на Мраморно море, където се отдават на приятни занимания. Ердоган няма да може да се радва на такъв лукс. Той се опасява да не бъде преследван от политическите си противници, които е демонизирал толкова дълго. Затова се стреми да остане начело на всяка цена. Питам се дали не навлизаме в период на засилени идеологически и политически репресии над опозицията -- засилени даже по стандартите на Ердогановия авторитаризъм от последното десетилетие.

Сонер Чааптай е автор на книгата „Империята на Ердоган: Турция и политиката на Близкия изток“

Може ли назряващата дългова криза да доведе до обрат във външнополитическия курс?

Единственият сценарий, при който виждам икономическата криза да се отрази на турско-американските и турско-руските отношения, е ако се стигне до пълно „стопяване“, което ще наложи ново изграждане на турската икономика. „Ново изграждане“ ще рече „не с няколко милиона долара“. Турската икономика е много голяма. Тъй че ако тя пропадне, ще е необходима сума от порядъка на 200 милиарда.

Само Китай и Международният валутен фонд разполагат с подобни средства. А не мисля, че Пекин ще се притече на помощ на Анкара. Първо, защото китайската икономика също се забавя. И второ, защото Турция е център на уйгурската диаспора, а в Пекин гледат на собственото си уйгурско малцинство като риск за сигурността.

Това ще остави на Анкара само един изход - помощ от САЩ. Ако Турция се окаже в положението на Гърция отпреди десет години Ердоган ще бъде принуден да се обърне към МВФ, т.е. да възстанови отношенията си с Вашингтон и да се откаже от С-400.

Дори и при днешните условия и прогнози ми е трудно да си представя как Ердоган ще се откаже от тази сделка. Тя бе изкована в новите условия след военния метеж от 2016 година. Западняците твърде често се оставят на емоциите си по отношение на Ердоган да водят политиката им спрямо Турция. По време на пуча западните съюзници наистина закъсняха да изразят подкрепата си за турския президент, докато Путин му се обади веднага.

И, разбира се, Путин позволи на Ердоган да нахлуе в Сирия и така да отслаби терористичната организация ПКК. Москва направи много, за да спечели сърцата и умовете на турците, така че наистина е съмнително дали Анкара ще е в състояние да отмени сделката за С-400. Турция ще приеме американските условия само ако претърпи пълен икономически срив.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020