Специалистите наричат най-разпространените хранителните разстройства - анорексията и булимията - двете лица на една болест. По неофициални данни пациентите с хранителни проблеми у нас са над 250 000, но броят им със сигурност е много по-голям, тъй като не всички търсят помощ от експерти.
Само за една година жените с хранителни проблеми у нас са се увеличили с повече от 20 на сто. Във всяко училище има поне 10 момичета с анорексия, сочи статистиката. Студентката по психология от Пловдив Катерина Чобанова разказва за ученичка и балерина, която след обида, че не достатъчно слаба и гъвкава, е отслабнала драстично и е стигнала до 34 килограма. "В момента тя е жива и здрава, очаква детенце, много е щастлива."
Пътят към оздравяването често продължава с години. В конкретния случай това е отнело цели 10. Решение има - ако страдащият има късмет да попадне на подходящите специалисти и се престраши да говори за проблема си, казва Катерина, която посвещава голяма част от времето си да помага на хора с такива проблеми.
"Хранителните разстройства все още са тема табу сред обществото и много хора са с предразсъдъци към тях. Много хора не знаят, че това не е просто диета, не е просто глезотия, много често под това стоят много по-сериозни симптоми, много по-сериозни преживявания", подчертава Чобанова.
Жертви на анорексията са предимно тийнейджърките, а от булимия най-често страдат младите жени. И двете заболявания увреждат тежко психиката. Човек губи реална представа за външния си вид, живее в постоянен страх да не напълнее и почти не се храни.
Заболяванията се откриват трудно, защото страдащите по правило не търсят помощ и трудно се решават да споделят.
Болестта е много опасна, защото уврежда бъбреците, сърцето, черния дроб, създава хормонални проблеми, засягат се щитовидната жлеза и женските полови органи. Смъртните случаи при тези момичета са зачестили значително. Едва 50% от тях живеят повече от 2 г. след откриване на болестта, ако не се вземат спешни мерки, сочи статистиката. Лечението започва първо с осъзнаване на проблема, разказва Николета Няголова, студентка по психология и доброволец в инициативата "Матрица на глада", посветена на хранителните разстройства.
"Ако човек не стигне сам до осъзнаване, няма как да се промени и начинът му на поведение, т.е. дори приятели и роднини да му помогнат в началото, ако той не е осъзнат за проблема си, самият процес би бил много по-труден. В някои случаи страдащият е наясно с това, че има проблем, но по някакъв начин го отрича дори за себе си и пред другите", пояснява Николета Няголова.
Николета Няголова и Катерина Чобанова са част от екипа, създал Фейсбук групата "Животът и хранителните разстройства", която има близо 5 000 последователи. Ограниченията, свързани с епидемията от коронавирус, също се отразяват на хората с хранителни разстройства. Специалистите отчитат тревожна тенденция - не само жени, а и все повече мъже и деца стават жертви на хранителни разстройства. 2 юни е Световен ден за борба с хранителните разстройства.
