Проф. Поповска обясни как могат да се разграничат причините за смъртта, когато има починал с Covid-19 и придружаващи заболявания:
„Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното заболяване, фоново, конкуриращо заболяване. А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал с Covid-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква много характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта.“
В началото на пандемията международни медицински институции са заявили, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при Covid-19, „тъй като има риск за персонала и обществото, затова се препоръчва тя да се избягва“, отбеляза проф. Савелина Поповска.
Ролята на патолозите в пандемия обаче е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност. Такива указания у нас са били разработени и са част от медицинската документация. „Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност“, уточни Поповска. „Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове.“
При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване германските патолози са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб. „Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати.“
Според патолозите в Германия седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен.
Защо не се правят повече аутопсии в България? И преди пандемията броят на аутопсиите у нас не е бил висок, посочи Савелина Поповска. Нежелание на близките, липсата на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, за да не се разпространява вирусът по въздушен път са сред факторите, които и преди, и сега оказват влияние върху малкия брой аутопсии.
В България не се правят виртуални аутопсии, това се прави във високотехнологични болници, например в Швейцария, поясни специалистът. Използват се специални рентгенови апарати, които дават изображение на конкретни участъци. „Когато се намери нещо на образа, робот може да вземе точно от тази зона тъкан за изследване и да докаже каква е диагнозата в много безопасна среда.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
