4
Метрополитън опера в Ню Йорк ни предложи тридневен музикален маратон с прожекциите на оперната трилогия на Доницети, посветена на кралици от династията Тюдор – „Анна Болейн”, „Мария Стюарт” и „Роберто Деверьо”.
Цялата трилогия е поставена от големия режисьор Дейвид МакВикър по покана на генералния директор на Метрополитън Питър Гелб. И трите спектакъла са великолепни – класически като вярност към епохата, сценография и костюми, и съвременни по отношение на динамиката и силата на въздействието си. А изпълнителските състави и в трите бяха такива, каквито може да си позволи Метрополитън – най-доброто от най-доброто!
В първата опера „Анна Болейн“ в главната роля беше Анна Нетребко. Оказа се, че записът е от откриването на киносезон 2011/2012 г., когато все още не се излъчваше у нас и затова не сме го гледали. Ето сега имахме тази възможност, а тогава е било първото излъчване на киносезон на Метрополитън в Русия. Самият Питър Гелб направи интервю с Анна Нетребко в гримьорната й преди началото на спектакъла. А нейните интервюта винаги са така емоционални и въздействащи, както и ролите й на сцената! Най-напред разговаряха за това как се е подготвяла за ролята на Анна Болейн. Чела е история, най-вече е гледала филми и по-малко е слушала записи. И се чувства много queeny във великолепните си костюми, създадени от Джени Тиермани. Как обикновено преминава денят й преди спектакъл? „Обикновено ставам сутрин и приготвям каша за моя син“ разказа Анна Нетребко. „Играя с него в парка, след това си почивам и се старая да пазя енергията си за спектакъла вечерта.“ Накрая на краткото интервю Питър Гелб покани Анна Нетребко да поздрави руските си фенове, които я гледат в Москва и в Санкт Петербург. Тя каза: „Привет, ребята! Мы будем страдать, умирать и в конце мне трубят голову. Но опера замечательная, очень красивая, вы ее никогда не слышали и великолепны состав, so счастливо!“ Ето така говори Анна Нетребко – като хлапачка, има осанката на истинска кралица и на сцената може да пресъздаде цялата палитра от едното до другото така, че да не можете да откъснете поглед от нея. А артистичното й въздействие е толкова силно върху мен, първо защото е съвършен музикант, който интонира и фразира като инструменталист. Признавам, разплака ме нейното изпълнение в тази опера, която проследява последните дни на Анна Болейн, когато крал Хенри VIII вече мрази втората си съпруга и търси начин да се ожени за трета. Колко хубаво, че в днешно време съществува институцията на развода и не е необходимо мъже като Хенри VIII да дискредитират и екзекутират вече нелюбимите си съпруги, за да се оженят за любовниците си! Всъщност, в творбата на Доницети не се засяга така важният проблем за придобиването на мъжки наследник, нито църковният въпрос, а само любовните триъгълници на Хенри VIII с всяка предишна и следваща съпруга. Както и да е, и кралят, и любовницата имаха отличен дебют в ролите си. Мецосопранът Екатерина Губанова беше Джейн Сиймур, а бас баритонът Илдар Абдразаков – Хенри VIII. Според мен тенорът Стивън Костело в ролята на Лорд Ричард Пърси една крачка им отстъпваше, но пък ме впечатли Tamara Mumford в ролята на придворния музикант Марк Смийтън. На диригентския пулт беше маестро Марко Армилято, който от блестящото изпълнение на увертюрата до дългите и бурни финални аплодисменти прекрасно водеше музикално спектакъла. Заслужени аплодисменти на крака в залата на Метрополитън.
На следващия ден в следващата опера от трилогията „Maria Stuarda” предизвикателството за мен беше да гледам главната героиня на една от най-любимите си в юношеството книги - "Мария Стюарт" на Стефан Цвайг, в изпълнение на една от най-големите оперни певици на нашето време – Джойс ДиДонато. И нейното изпълнение също ме просълзи. Съвършен музикант, изключителна и като певица, и като актриса! Както написа колегата ми от БНТ Миглена Стойчева, с която споделяхме впечатления в социалната мрежа facebook, „Джойс Ди Донато е очеизваждащо интелигентна и това поразява. Не е просто изумителната вокална изява, но всички тези светлосенки в играта й. Цялото това вокално надграждане, което достигна кулминацията си в жеста, с който й свалят перуката и тя остава уязвима и простосмъртна, чуплива и незащитена от своя благороден произход. Изумително излъчване!“ В традиционното интервю в антракта, а при тези записи след края на спектакъла, Джойс ДиДонато споделя, че се е подготвяла за ролята като е гледала не толкова опери, а филми и се е учила от актриси като Катрин Хепбърн и Ванеса Редгрейв, като всяка внася различен цвят и сила в образа. Според Джойс ДиДонато най-голямото предизвикателство и сърцето на тази драма е изповедта на Мария Стюарт. Интересното е, че Джойс ДиДонато е изпълнявала на оперната сцена и ролята на кралица Елизабет, и ролята на кралица Мери Стюарт и може да погледне и от двете гледни точки. Смята, че и двете са твърдо убедени в правотата си и затова и двете страдат толкова много накрая. А това прави конфликта толкова интересен и сложен, а не черно-бял. В ролята на кралица Елизабет беше младият южноафрикански сопран Elza van den Heever, за която мога да кажа само най-хубави думи. Да стоиш равностойно на сцената до певица актриса като Джойс ДиДонато означава много добро и певческо, и актьорско изпълнение. Силна беше изявата и на тенора Матю Поленцани в ролята на Робърт Дъдли, граф Лестър. Матю Поленцани участва и в третата опера от трилогията, която ни предложи Метрополитън. Също така шотландския художник Джон МакФарлин работи и по втората, и по третата заедно с режисьора Дейвид МакВикър. Видяхме интервю с тях на генералния директор на прочутия театър Питър Гелб. И музикалното ръководство на втората и третата опера беше поверено на маестро Маурицио Бенини.
Вторият спектакъл е запис от киносезон 2012/2013 г. на прочутия театър и досега не бяхме имали възможността да го гледаме. Третата опера – „Роберто Деверьо”, която беше достъпна третата вечер, сме гледали в Синема Сити през 2016 г., когато киносезонът на Метрополитън вече се излъчваше и в България. Тази опера рисува последните дни от живота на Кралица Елизабет, а в главната роля се превъплъти американско-канадският сопран Сондра Радвановски. От цялата трилогия „Роберто Деверьо“ има най-сложна геометрия – това е история за два съдбоносно преплетени любовни триъгълника – между 69-годишната Кралица Елизабет, Роберто Деверьо, граф Есекс, Сара, младата и красива Херцогиня на Нотингам и Херцог Нотингам. Изпълнителският състав е великолепен – сопрана Сондра Радвановски, тенора Матю Поленцани, мецосопрана Елина Гаранча и баритона Мариуш Квиечен, а режисьорът Дейвид МакВикър е решил постановката като „пиеса в пиесата“, т.е. цялата драма на четиримата главни герои се развива пред очите на кралския двор. Отново спектакълът е класически, костюмите са разкошни, само гримът на кралица Елизабет ми се стори too much. Като че ли гледаш опера на ужасите, след която има опасност да сънуваш кошмари! Спомням си, че нещо такова отбелязваха и критиките през 2016 година. Но да се върна на изпълнителския състав! Великолепни бяха и дуетът на Елина Гаранча с Матю Поленцани в първо действие, и дуетът на Елина Гаранча с Мариус Квиечен във второ действие, и арията й във второ действие. Много силна изява на Елина Гаранча! А целият сезонът тогава беше много силен за Сондра Радвановски. Тя изпълни в един сезон и трите кралици – и Анна Болейн, и Мария Стюарт, и Елизабет. В традиционното интервю в антракта водещата Дебора Войт я попита коя й е любимата. „След всеки спектакъл бих казала – тази роля“ отговори Сондра Радвановски.
Тридневният музикален маратон беше вълнуващо преживяване, което определено си струваше отделеното време!
