Опитът на човечеството с различни заразни заболявания показва, че при резки климатични промени са възниквали най-големите епидемии. Промените в температурата, валежите и влажността на въздуха оказват ефект върху разпространението на инфекциозните заболявания.
У нас очакванията са за топло и сухо лято с температури около градус над обичайните и до 70-80% от средните валежи за сезона – каза климатологът проф. Георги Рачев.
В разговора за корелацията между климат и вируси участва и проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология към БАН.
Връзката между климатичните промени и разпространението на вируси се усложнява от участието и на редица други фактори.
Световната метеорологична организация наскоро предупреди, че около 22 милиона души са били принудени да променят мястото, на което живеят, заради екстремни метеорологични условия през 2019 г., спрямо 17,2 милиона година по-рано.
Фактори като миграция, промени в екосистемите и поведението на дивите животни влияят върху разпространението на зарази.
"3 от 4 нововъзникващи болести идват от животните – нашата дейност е от ключово значение как ще се държат и хора, и животни", каза проф. Александрова и обърна внимание на факта, че неслучайно вирусът тръгна от Ухан в най-студените, сухи месеци от годината.
Глобално и локално
В бъдеще човечеството ще продължи да се изправя пред предизвикателствата, които промените в климата в резултат на човешката дейност причиняват. В локален план е важно да продължаваме да спазваме дистанция и лична хигиена.
Колкото до уроците, които можем да извлечем, добре е да осъзнаем, че живеем в свързан свят, в който дейността на хората оказва влияние върху природата. Трябва да отхлабим хватката, в която впримчваме живота на земята.
Да уважаваме науката. Да уважаваме лекарите и да не забравяме, че разполагаме само с този свят.
