От най-мрачните глави в историята на човечеството излиза една история за кураж и надежда, и за ролята и значението на книгите.
Романът "Библиотекарката от Аушвиц" на Антонио Итрубе изважда от забравата един невъзпят герой. Това е Алфред Хирш, който тайно създава училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, съществувала някога. Състои се от осем разнищени, прокъсани, осеяни с петна книги, но те са истинско съкровище на това място, където притежанието им се наказва със смърт.
Учител в това особено училище е всеки, който може да разказва и да държи вниманието на децата извън ужасите, които ги обкръжават.
Библиотеката е поверена на Дита Полахова, четиринайсетгодишно чешко момиче, депортирано с родителите си в лагера. Дита се грижи за томчетата. Всеки следобед ги прибира в скривалището им и всяка сутрин ги изважда и ги разпределя между учителите.
Дита не се предава, нито губи желанието си да живее и да чете въпреки газовите камери, въпреки нечовешките условия, глада, мръсотията и студа. Именно книгите стават нейният източник на сила. Защото дори в Лагера на смъртта да разгърнеш книга е като да се качиш на влак, с който да заминеш на невероятно приключение.