Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Какво се крие зад предложения спасителен план на Берлин и Париж

500-милиардния спасителен пакет бе договорен от канцлера Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Германия и Франция се обединиха около идеята за възстановителен план на стойност 500 милиарда евро, с който да се посрещне икономическият удар от Covid-19. Средствата трябва да бъдат осигурени чрез общоевропейски дълг, което веднага бе посрещнато остро от Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания. Виена дори обмисля свое собствено предложение, с което да избегне поемането на дълг.

Въпреки това повечето анализатори определиха като „пробив“ сближаването на позициите на Берлин и Париж, тъй като доскоро Германия бе един от най-големите противници на общите облигации.

Мнозина експерти обвързват промяната в позицията на Ангела Меркел заради решението на Конституционния съд в Германия срещу програмата за 750 милиарда евро на Европейската централна банка. Сега очакванията са насочени към 27 май, когато се очаква председателят на Европейската комисия да представи свои собствен план за възстановяване, който да бъде част от многогодишната финансова рамка.

Паралел с концентрацията на власт във Вашингтон?

На 10-доларовата банкнота е изобразен Александър Хамилтън - първият американски финансов министър, който предлага федералното правителство да поеме дълговете на отделните щати, с което концентрира властта във Вашингтон. Такава банкнота със сигурност притежава германският министър на финансите Олаф Шолц, който първи направи такъв паралел с 500-милиардния спасителен пакет, договорен от канцлера Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.

В интервю за „Събота 150" Кристиян Одендал - главен икономист на Центъра за европейски реформи, приветства общата позиция на Берлин и Париж

„Да говорим за момент на Хамилтън е твърде пресилено, защото в неговата теория говорим за постоянни трансфери, а страните, които правят това предложение се надяват ситуацията да бъде временна. Ето защо аз бих го определи като "шанс на Хамилтън", защото точно в момента ние се нуждаем от силен централен фискален капацитет, за да овладеем ситуацията. Между другото, след години може да се поучим от този опит и ако оценим идеята като добра, да я направим по-постоянна“.

Каква всъщност е идеята - поемането на общ дълг, чрез който да се осигурят финансови трансфери към страните, които понасят най-тежък икономически удар заради Covid-19.

„Не мисля, че терминологията "коронаоблигации" или "еврооблигации" е толкова важна. Много по-съществено е, че ще имаме трансфери от държавите с по-голям брутен вътрешен продукт към тези с по-малък и от към по-малко засегнатите към по-засегнатите страни - членки. Трансферите ще бъдат осигурени чрез дългово финансиране, което ще бъде гарантирано от държавите и най-вероятно със следващия бюджет. Ние ще плащаме този дълг много години наред, но не бива да се фокусираме върху този елемент сега. Важна е финансовата архитектура зад операцията и фактът, че ще имаме трансфери от силните към слабите“, каза още Одендал.

Битката - заеми срещу грантове

Найл Уоулш от Оксфорд Аналитика обаче предупреди, че не е съвсем разумно възстановителният план да се обвързва директно със следващата многогодишна финансова рамка.

„Ние се изправяме пред преговори, които започват върху сложна и криеща опасности основа. Струва ми се, че Австрия и Нидерландия се опитват да разводнят и забавят сериозно процеса, защото те виждат решението в много повече заеми и по-малко грантове. Всъщност, битката може да се определи като заеми срещу грантове“, каза той.

Според него споразумението е единствено между Франция и Германия, а не на ниво Европейски съюз.

„Въпреки всичко основната линия на конфронтация между Севера и Юга все още съществува. Мисля, че най-големият проблем е обвързването на това споразумение със 7-годишния бюджет. Още преди да настъпи кризата около коронавируса, около финансовата рамка имаше много спорове. Ако добавим още една точка, по която се обтягат отношенията между страните - членки, няма да улесним процеса“.

„Мисля, че най-добрият вариант е да обсъждат спасителния пакет като самостоятелен казус и да се потърси по-бързо решение. В противен случай ще се сблъскаме с допълнителни предизвикателства, които не са просто между Севера и Юга, а и в отделните страни - членки. Те имат свои собствени вътрешни проблеми, а и евроскептицизмът все по-уверено става част от политическата реторика“, каза още Найл Уоулш.

И още един политически акцент.

„Многогодишната рамка вече беше обект на преговори, когато кризата с коронавируса настъпи. Мисля, че тези, които трябва да подкрепят фонда за възстановяване, ще вземат своето. Говоря най-вече за страните от Централна и Източна Европа, които принципно са нетни получатели от европейския бюджет. Те ще си кажат - защо да помагаме на по-богатите от нас? И за да се спечели тяхната подкрепа, може би ще се намери начин те да се облагодетелстват малко повече от следващия 7-годишен бюджет“, посочи Кристиян Одендал.

План „Маршал“ или план „Бисмарк“

Преди този спасителен фонд бе наречен нов план "Маршал", сега - паралелът е с плана на Александър Хамилтън. Не е ли това намигване към Вашингтон и с каква цел?

„Фондът "Маршал" беше огромен американски план след Втората световна война за подпомагане на западните страни в Европа. Този план помогна изключително много на Германия и тук се помни с добро. Да, наистина беше американска помощ, но тя ни помогна да стъпим на краката си и да поставим основните на последващата европейска интеграция. Това е много силен пример за страна, която има голям политически интерес за добруването на определен регион по света“, каза Одендал. И добави:

„Мисля, че това е пример, от който Германия би трябвало да се поучи или поне да го вземе под сериозно внимание, когато мисли за собствената си роля на най-силна икономика в Европа. Ето защо в политическата реторика първоначално наименованието на този възстановителен фонд се асоциира с плана "Маршал", защото се очаква от най-силната европейска държава да помогне и да инвестира свои собствени ресурси. По отношение на примера с Хамилтън - просто това е най-известният пример за централизиране на фискалните ресурси. Има подобен от времето на Бисмарк, но едва ли някой го знае. Честно казано, мисля, че ако му бе дадено германското име "Бисмарк", никой нямаше да го разпознае, но иначе - няма нищо общо с даването на сигнал на Съединените щати“.

Тогава към 10-доларовата банкнота, нека прибавим още три банкноти - символ на Русия, Китай и Европейския съюз. Какъв номинал ще имат, те ще се реши от много фактори, единият - как Брюксел ще се позиционира в глобалната игра, смята Найл Уоулш, а първи сигнал към него ще има на 27 май, когато се очаква среща за възстановителния план и следващия бюджет на ЕС.

Целия репортаж може да чуете от звуковия файл

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от