Eмисия новини
от 17.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Христо Грозев: Отговорите на властта са плесница в лицето на журналистиката

Ние в „Bellingcat“ започваме разследване по НСО и „мокрите поръчки“ – и то с български партньори, каза журналистът

Христо Грозев
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Достоен ли е казусът с Васил Божков да стане обект на журналистическо разследване, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" разследващият журналист Христо Грозев от сайтa „Bellingcat“, носител на наградата за разследваща журналистика „The European Press Prize“.

„Разбира се, че този казус е повод за журналистическо разследване. Въпросът е защо сега се появява той. Васил Божков винаги е бил сочен като един от най-богатите българи и във всяка страна със свободни медии отдавна щяха да са разследвали стотинка по стотинка неговите парични потоци. За да са сигурни, че той е „чист“ бизнесмен. В България, поне по мои спомени, това не бе направено. Изведнъж сега това става център на внимание, но вниманието се дирижира от човека, който изведнъж става стожер на свободата на словото, но след като става беглец. Това не е първият път, в който олигарси от стожери на властта стават стожери на свободното слово. Дългото пренебрегване от страна на големите медии на въпроса по какъв начин г-н Божков държи монопола в хазартния бизнес толкова време и дали това е възможно без участие на държавата – това за мен е странно. Тези въпроси трябва да се задават непрестанно. Има и друго. Когато съм говорил с български колеги и съм ги питал защо не разследват г-н Божков, те са ми отговаряли, че имат страх. Чисто физически страх от него.“

Защо има страх сред журналистите у нас и кой защитава журналистите извън България

„На първо място, журналистите по света разчитат на пълна солидарност и консенсус в гилдията, дори и колеги от конкурентни медии в такива ситуации застават на страната на заплашения си колега. Тоест има постоянна готовност за защита на гилдията вътре в самата гилдия.

Второ – в западните страни има пълно доверие към съда и разследващите органи, а в България и други източни страни доверието към тези институции е нулево. Така че, когато липсва това доверие към тези институции, свободата да разследваш също изчезва. Например, самият отговор на главния прокурор Гешев, че не си е „причинил“ да прочете кореспонденцията между Божков и Горанов, е само по себе си скандално и това в голяма степен обяснява защо журналистите нямат доверие в прокуратурата като власт. Този отговор е плесница в лицето на журналистиката.“

Има ли страх от главния прокурор

„Преди страхът от главния прокурор у журналистите има и страх от главния редактор, от това, че ще загубят работата си, ако задават неудобни въпроси на властта. И преди да спрем да се страхуваме от институциите, първо, трябва да спрем да се страхуваме за собственото си място в медията, в която работим, както и за собствената си безопасност. Това всичкото минава през доверието в издателя или директора на медията. Да не говорим, че понякога журналистите правят разследвания на издателите, за чиито медии работят, ако се усъмнят в тях. И така никой не купува медия, ако има нещо нечисто, защото знае, че може във всеки един момент да бъде разследван от собствените си журналисти. В България за съжаление икономическите мотивации за собственост на медии са различни от тези в другите страни и затова журналистът си мисли трижди, преди да зададе въпрос на главния прокурор.“

Да бъдат разследвани всички собственици на медии

„Докато във всички други европейски страни е възможно паралелно и балансирано разследване на нечисти пари, в България това става последователно, един след друг, което отразява излизането от кръга на властта на определени олигарси. В България, благодарение на вътрешните битки между олигарсите, започнаха да излизат един, двама, трима... Но това не е краят. Въпросът е, след като всеки отстранен олигарх разкрие своята частичка от истината и хвърли в общественото пространство неща, които няма откъде да разберем, дали това, което ще видим в края на този път, ще ни устройва. Дали ще имаме един монопол над медиите и икономиката, или ще има самоизчистване на системата.“

Лошият пример

„Като лош пример можем да прозрем това, което се случи в Русия преди 20-30 години, където нещата бяха подобни като тези в България. Там имаше олигарси, които подкрепяха властта, но по един или друг начин пресичаха пътя ѝ и биваха изхвърляни от нея. Само че те не отиваха в Сърбия и Дубай, а в Лондон или Париж и оттам започваха своята дейност на правозащитници. В крайна сметка това доведе до едно концентриране на властта и медиите, контролиращи общественото мнение. Имат си един Путин с няколко – 4-5 олигарха и толкоз. Мисля, че в България трудно ще допуснем да стигнем до това, защото българското общество има по-голяма чувствителност към личната си свобода, отколкото това в Русия. Така че може би, въпреки всичките недостатъци на това, което виждаме и този постъпателен процес на разкриване на истината, може би в крайна сметка, след 5-6 години това ще доведе до едно изчистване на системата. Просто самият народ ще изхвърли монополиста.“

НСО и „мокрите поръчки“

„За съжаление всичко негативно у нас много прилича на Русия, в последните 10 години. Но все пак е рано още да твърдя, че всичко, което се е случило, е точно така, както е описано, но е много подобно на това, което сме виждали в Русия. Но ние в „Bellingcat“ започваме разследване по този случай и то с български партньори.“

Пътищата пред българската журналистика, за да стигнат докрай в тези сюжети

„Не бива да героизират Божков и не бива да той бъде прегърнат от медийните собственици като приятел. Всяко нещо, което той пуска, трябва да бъде анализирано и проверено. Неговата теория все още не е доказана, но може да бъде начална точка за тях, от която да тръгнат. Тук проблемът е, че не съществува обратната хипотеза на тази на г-н Божков. Няма я. Бойко Борисов, Горанов, главният прокурор – те не дават достатъчно убедителна обратна хипотеза на тази на Божков. Или дори въобще не дават обратни хипотези на неговите. А в случаи, когато едната страна дава хипотеза, а другата (противната) не дава хипотеза, за съжаление тежестта на доказване е в полза на този, който дава хипотезата. Тоест ние, като журналисти, трябва да изискваме от властите да дадат своята хипотеза. В случая аз до този момент не съм я видял.“

Кой у нас може да напише „Аз обвинявам“, както това е направил навремето Емил Зола

„Въпросът е това „Аз обвинявам“ да не бъде написано от бившите олигарси, неосведомените журналисти, склонни към конспиративни теории или съгласни с най-очевидните отговори. Надявам се това да бъде написано от някой, който ще прекара месеци или години, за да стигне до истината. И да, има шанс разследващата журналистика да доведе до дела и наказания за виновните. Когато в едно журналистическо разследване е описано по правилен начин някакво деяние, много по-трудно се стига до отказ от прокуратурата. А дори и да има отказ, на ниво съд нещата могат да се променят. Така че журналистите не само трябва да разкриват престъпления на властимащите, но трябва и да могат да „облекат“ своите разследвания в подходяща правна форма и да се борят те да стигнат до съда. Дори корумпиран съд не може да си „плюе“ на лицето, когато има добре изложени силни факти от журналисти.“


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от