Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
На днешния ден се навършват 135 години от рождението на Николай Михайлов Попиванов, както е истинското име на Николай Лилиев. Още от малък проявява интерес към литературата. Силен тласък му дава запознанството му с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Първото публикувано стихотворение на поета е през 1905 г. в "Българан". За първи път се подписва с псевдонима Николай Лилиев в сп. "Съвременник" – стихотворението "Към природата". Лириката на Лилиев е представителна за естетическите търсения на българския символизъм.
Николай Михайлов Попиванов е роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора. Завършва Търговска гимназия в Свищов, следва литература в Лозана (1905-1906). Литературни и лични приятелства го свързват с Димчо Дебелянов, Владимир Василев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов. През 1909 г. заминава за Париж, където учи търговски науки със стипендия на Министерството на търговията; оттук изпраща ред стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в периодиката. 14 негови стихотворения са включени в прословутата „Антология на българската поезия. От Вазова насам”, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов (1910).
През 1914 г. участва с лирика, преводи и критика и в петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. „Звено“. От началото на 1920 г. е редактор и сътрудник на Владимир-Василевото сп. „Златорог“. В периода 1921-1924 г. Лилиев работи над историческа библиография за българския стопански живот през вековете във Виена и Мюнхен, откъдето осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието.
Автор е на книгите „Птици в нощта” (1918, 1919), „Лунни петна”(1922), на антологичната книга „Стихотворения” (1931), както и на цикъла „При морето” (1934), отпечатан в сп. „Златорог”. Като драматург в Народния театър (1924-1926 и от 1934 г. насетне) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Превежда за нуждите на репертоара текстове на европейската класическа и съвременна драма (Шекспир, Корней, Метерлинк, Хуго фон Хофманстал, Юго, Алексей Толстой, Ибсен и др.).
