„Вярвам в определящата сила на колективната история“ – казва аржентинската писателка Мария Роса Лохо, чийто роман „Родословно дърво“ излезе на български език. В него чрез семейната история на двата клона на рода си тя представя фрагментиран разказ за испанската диаспора, летопис на емиграцията още от края на XIX век, но също и на трагедията на изгнанието, породена от другата трагедия – на Гражданската война.
Болката от емиграцията и изгнаничеството, глада, политическите преследвания, огромната вълна от хора, които бягат в Буенос Айрес – това са част от преплитащите се нишки в книгата ѝ.
Мария Роса Лохо е носителка на много литературни награди, между които и тази на Асоциацията на аржентинските писатели.
„Артефир“ среща със самата Мария Роса Лохо, с помощта на преводачката на романа ѝ Елица Петрова-Колева.
