Ние сме пред един коварен, непредвидим враг и той още не си е тръгнал. Мерките малко отслабнаха, но бдителността ни не трябва да спада в никакъв случай. Това каза писателят ревматолог проф. Златимир Коларов в рубриката "За здравето" на "Семейно радио" за битката с Covid-19 и се пошегува, че той самият е полукарантиниран.
"Много малко болни лекуваме. Имаме огромен капацитет, а сега от няколкостотин лекуваме няколко десетки болни. Хората се страхуват.
Нашите болни са имунологично компрометирани. Лекарствата, с които ги лекуваме, ги правят много по-уязвими към инфекции."
Какво спечелихме и какво изгубихме от ограниченията заради коронавируса
"Много се коментира какво изгубихме. Но в страната, която е алтернатива на нашето поведение – Швеция – смъртността е 371 души на милион население, нашата е 20. Разликата е категорична. Като умножих по 7 млн. българи, излиза, че ние сме спасили 2450 души, това е малко провизорна статистика. Но искам хората да осъзнаят, че усилията им не отидоха напразно. Ако бяхме минали на другия вариант, щяхме да минем към естествения отбор, където силният, адаптираният оцелява, слабият – умира. Но ние сме социум, не сме стадо. Това е смъртност, която надскача смъртността от един обикновен грип. Можем да сме удовлетворени.
За мен това се дължи в най-голяма степен на абсолютно адекватното навременно, динамично, отговорно професионално и интелигентно поведение на Националния оперативен щаб. Там влизат специалисти от най-висока класа. Винаги казвам, че в България има специалисти на световно ниво. Тези са от елита на нашата професия. Безспорно се дължи и на МС и на министър-председателя, който вземаше много навременни мерки, бързи, смели решения и осигуряваше всички "дупки".
Дължи се на медиците – на първия фронт, на добрата организация на РЗИ. На МВР, което застана плътно в тази позиция, и безспорно на българския народ.
Говорят за пробойни в здравната система. Не, пробойни няма. Здравната система се справи блестящо. Нито един болен не чака на вратата на болницата да бъде приет и да умира, нито един болен не беше лишен от апарати за изкуствено дишане. Всички, които бяха вкъщи карантинирани, се следяха достатъчно добре."
"Българският народ трябва наистина да запомни каква жертва направиха медиците от първа линия." Но проф. Коларов определи резервирано ръкоплясканията "малко като гротеска" и малко приповдигнати. – "Аз съм диагностик. На мен пристрастието и емоцията ми пречат."
Те помагат в литературата
"Винаги казвам, че най-доброто лекарство за душата – това е душата да се радва, да се смее и да обича", категоричен е д-р Коларов.
Спасителните острови, когато и духът е под карантина – обичта, професията, семейството, книгата
"В тези карантинни дни успях да завърша няколко книги, за които бях нахвърлял неща. Това ми дава морални и емоционални сили да преодолея всичко. Духът. Позитивни мисли. И надеждата, разбира се."
