Заради хигиенни съображения и санитарни изисквания може да се наложи по-дълго да се използват пластмасови изделия за еднократна употреба, въпреки заложените европейски нормативи за прекратяване на използването им. Това прогнозира пред "Хоризонт" Николай Сиджимов, изпълнителен директор на Асоциацията на еколозите в общините в България.
Предпазните маски и ръкавици сега попадат в контейнерите за битови отпадъци и според указанията следва да се третират като масовите, неразделно събрани отпадъци. От контейнерите за общия боклук те отиват към сепариращите инсталации.
Ръкавиците и маските са изработени от много разнообразни материали. Ако са смесени различни материали, това прави още по-трудно тяхното рециклиране, смята Сиджимов. Един от вариантите според него е "да измислим начин да правим такива, които могат да бъдат рециклирани, с което да се справи съществуващата рециклираща индустрия".
В момента може би най-добрият начин да се справим с отпадъци като маските и ръкавиците е изгарянето, проблемът обаче е дали инсталациите ни са достатъчно надеждни, за да могат да преработват такъв тип отпадъци, подчерта Николай Сиджимов в предаването "Хоризонт до обед". На първо място подобен тип отпадъци се горят в циментовите заводи, другото място са ТЕЦ-овете, уточни той.
Пластмасовите отпадъци не са големи като обем, но попадайки в околната среда, когато не са изхвърлени където трябва, техният живот и период на разграждане е много дълъг, припомни той.
По ОП „Околна среда“ за периода 2007-2013 година са били изградени 11 сепариращи инсталации и 18 инсталации за компостиране на зелени отпадъци, посочи Сиджимов.
"По новата вече са подписани договори за 35 инсталации плюс три нови анаеробни инсталации, 19 инсталации за предварително третиране. Така целият брой инсталации в България става става 53. 45 регионални съоръжения за предварително третиране и 4 инсталации за анаеробно изграждане в България, което е един значителен капацитет. Чрез тях ние значително ще намалим отпадъците, които отиват за депониране или изгаряне.“
Николай Сиджимов смята, че количествата отпадъци, които се отделят, са все още недостатъчни. „Трябва да се научим да отделяме много по-прецизно това, което остава като отпадък. Ако отделяме добре, количеството, което ще отива за депониране и изгаряне, е наистина малко“, коментира той.
„Това, което не отива за рециклиране, отива или за депониране, или за изгаряне. Тук борбата е между двете крила на професионалистите в тази сфера – едните, които са „за“ това голяма част от отпадъците да не се изгарят, и другата, която счита, че най-добрият начин да се справим с такъв тип отпадъци, е изгарянето“, допълни Сиджимов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
