Тя има необикновени способности - чете мисли, дори може да лети. А той - не е летял и в съня си. Тя спи в психиатрията, но ходи и на работа - през деня. Тя е човек и се казва Доротея, а той - композиторът Антони Манев - разведен с дете.
Антони живее на 17-тия етаж, в уютен апартамент, с голяма тераса. Изненадан е когато Доротея назовава името на най-новата му пиеса, защото няма от къде да го е научила. А тя знае всичко, защото може да чува мислите на хората. Антони ще потърси доктор Юрукова, ще се опита да разгадае загадката, кое е това момиче Доротея?
И Антони ще покани Доротея да живее в дома му. И работа ще й намери и ще й позволи да го заведе в нейния свят, в който живее с ангели.
Доротея ще чува музиката, научила се да преписва нотите, ще подслушва мислите на Манев
"По - добре е човек да си въобразява, че е нещо, отколкото да е нищо", според младата жена, която си представя, че в театъра има истински лебеди.
И ще дойде мига, в който Антони ще й признае, че я обича. Може би тогава ще разбере, че и той може да лети, заедно с нея, неговата глупавичка.... Тази, която му дава възможността да почувства свободата.
И Антони ще признае на доктор Юрукова, че и той вече може да лети. Халюцинации, едва ли............. Невероятно ли ще се окаже това? Това ли ще е и причината Антони да каже "Утре рано трябва да замина"? Тя обаче ще остане да го чака и ще откаже на Юрукова да пренощува у тях. А какво ще се случи в тази нощ ........? Явно полетът ще е последен.
Той никога няма да премине "Бариерата", но ще даде на зрителя възможността да го направи.
А тя, Доротея ще донесе на Ваня Цветкова голямата награда Златна роза за женска роля на фестивала във Варна през 1980-та година. С награда се е сдобила младата актриса и през 1979 година заради изграждането на образа на Доротея. Оценена е и работата на оператора Атанас Тасев, както и музиката на Кирил Цибулка.
Филмът "Бариерата" ще донесе на България и сребърен медал от Международния филмов фестивал в Москва през 1979 година.
