Днес ще ви представя българския игрален филм "Кмете, кмете", излязъл на екран през 1990 година. Режисьор на лентата е Пламен Масларов. Сниман по записките на Иван Вълчев, сценаристи на филма са Цветана Коларова и Пламен Масларов.
И го предложиха за кмет. Имали му доверие, да управлява. А той си мисли, че има и актив, вярва и в себе си.
Действието се развива по непосредствено след 9 септември 1944 година. По време на трудните следвоенни години, купонната система, насилствената колективизации на земята.
В пълна законност, с установените от комисиите норми се раздават необходимите за населението стоки. Но оказва се за кмета има повече. Това разбира Кольо Широков от кутията, в която очаква хората да пускат желанията и оплакванията си, без да подозира, че ще се възмущават от него и майка му.
Опозорен за един топ плат, Широков сам наказва себе си и уволнява комисията, но е намерил и цаката как да облече цялото село. Телефонната линията е чиста, но политическата хич няма да е такава.
И на опозицията й е натрит носа, заради изборната победа. А той - Кольо става факир, знае на кого как да вземе шитото и да го прибере в държавните складове и отчета, че селяните доброволно предават нужното на държавата.
И ковачът предава всичко доброволно, но не може да го преживее, намират го обесен. До това води принудителната колективизация.
За да има високи доходи нашите кооператори правят на ръка шахмат от ямички , наричат ги Ломските ямки.
По пътя на своите спомени Кольо разказва живота си във филма "Кмете, кмете". Стараейки се да си върши добросъвестно работата, разбира че е пожертвал живота си.
Ех, Кольо, Кольо дали ще опише точно и вярно някой делата ти?
