Колкото по-високоплатена е работата, толкова по-малък контакт имат служителите с други хора. Ако доходите са високи, има много по-голям шанс за работа от вкъщи. По този показател съществуват огромни разлики между отделните държави. Например само 5% от гражданите на държава като Мозамбик могат да работят от вкъщи. В Турция и Мексико този процент е 25, а в САЩ и Швеция той е 40%.
По-бедните е по-вероятно да се придвижват с градски транспорт. Обратно – заможните ще използват личните си автомобили или таксита – и така имат ограничени контакти с други хора. Поради тази причина шофьорите на таксита се считат за рискова група по света. Официалните данни на властите във Великобритания сочат, че смъртността от коронавируса при шофьорите на таксита е значително по-висока, отколкото при други групи от населението.
Колкото са по-бедни хората, толкова по-голяма е вероятността да споделят жилището си с много хора. Когато няколко поколения от едно семейство споделят общо жилище, шансовете заразата да бъде предадена на възрастните хора се увеличава.
Астмата, диабетът и сърдечно-съдовите заболявания са рискови фактори при заразяване с коронавирус, а бедността е пряко свързана с появата и разпространението на тези заболявания. В някои от най-тежко засегнатите от вируса страни като Индия, Бразилия и Мексико, тези които умират са по-млади, отколкото в икономически развитите страни. А в държавите със слаби и зле работещи здравни системи, само властимащите и богатите могат да си позволят лечение в чужбина.
