Eмисия новини
от 15.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проф. Антон Пелинка:

Унгария като жертва на историята е червена нишка в политиката на Орбан

Проф. Антон Пелинка, австрийски историк и политолог

На 4 юни се навършиха 100 години от подписването на договора от Трианон, с който след края на Първата световна война Унгария губи две трети от територията си. До днес Унгария възприема този договор като историческа травма, нанесена от най-голямата неправда, сполетяла страната. А премиерът Виктор Орбан умело я инструментализира.

Още с встъпването си в длъжност през 2010 г. правителството на ФИДЕС обяви 4-ти юни за ден на национален сговор на всички унгарци по света. А тази година, по повод юбилея от подписването на договора от Трианон, парламентът обяви 4 юни за ден на възпоменание, а опозиционният кмет на Будапеща Гергей Карачонь предложи градският транспорт да спре да се движи по време на едноминутно мълчание в деня за възпоменание.

Виктор Орбан и депутати в унгарския парламент пеят националния химн на годишнината от договора от Трианон.

За историята като инструмент в политиката Весела Владкова разговаря с проф. Антон Пелинка, австрийски историк и политолог, който изследва национализма и историческите конфликти в Европа.

„Историята е фундаментът на парадигмата „извършител-жертва“, в която собствената нация винаги е в ролята на жертвата. Този модел, разбира се, винаги е черно-бял. Историята също така е удобна за инструментализиране от партиите“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

- Пренаписването на историята явно отново е на мода, най-новият пример вероятно е спорът между Полша и Русия за началото на Втората световна война. И двете държави се управляват от националконсерватори с авторитарен привкус. Вървят ли според Вас двете характеристики ръка за ръка?

- Не е задължително, но в момента тенденцията всъщност е точно такава. В последно време пренаписването на историята е в услуга на авторитарни управници. По оста „ляво-дясно“ също има разнообразие, защото съществува и ляв национализъм, какъвто наблюдаваме например в Латинска Америка. В Европа обаче национализмът е характерен за десни авторитарни и популистки модели на управление.

- Повод за нашия разговор е 100-годишнината от договора от Трианон, с който Унгария губи съществена част от територията си, а днес в съседните ѝ държави Румъния, Сърбия, Украйна и Австрия живее унгарско малцинство. Този договор за унгарците е най-голямата несправедливост на историята. И правителството на Виктор Орбан не се свени да използва и подхранва тези настроения. Защо те живеят и дори избуяват и 100 години по-късно, проф. Пелинка?

- Орбан има нужда от мита за жертвата и използва историята, за да подклажда този мит. Той си служи не само с договора от Трианон, но и с по-далечни събития, за да представи Унгария и унгарците като жертва и никога като извършители. Това се отнася особено за ролята на Унгария по време на Втората световна война.

Унгария като жертва на историята е червена нишка в политиката на Орбан. Но в същото време трябва да отбележа, че национализмът на Орбан и определянето на договора от Трианон като „най-голямата несправедливост“ се споделят и от левицата в Унгария.

- Унгария раздаде паспорти на унгарското малцинство в Украйна и Румъния и рискува конфликт със съседките си, които възприеха това решение като териториална претенция. Съвместима ли е идеята за етнически граници с XXI век, в обединена Европа?

- Това е резултат от неуспеха на мирните договори след Първата световна война. Защото е невъзможно да определиш държавните граници на етнически принцип, без да предизвикаш гонения и етнически прочиствания.

- За етнически граници става въпрос и в тлеещия конфликт между Сърбия и Косово - открито се говори за размяна на територии като възможно решение на този конфликт.

- Това е опасно. Разпадането на Югославия взе много жертви. Тогава основният принцип беше да се запазят границите на отделните републики. Ако сега се допусне разместване на граници на етнически принцип, може да сте сигурни, че стари, но не погребани конфликти, както примерно между сърби и хървати, отново ще избухнат. На Балканите, извън границите на бивша Югославия, има още не малко тлеещи потенциални етнически конфликти между националните държави. Така че всякакво прилагане на етническия принцип при определянето на границите е взривоопасно.

- Нека Ви върна, проф. Пелинка, към още един пример за национализъм в днешна Европа - Брекзит. Реалистично ли е според Вас Шотландия и Северна Ирландия да се отделят от Обединеното Кралство и така да си отмъстят на английския национализъм, който предизвика Брекзит?

- Категорично. Мнозинството, което гласува за Брекзит беше английско мнозинство. Шотландците бяха против. Ако се стигне до референдум, и Шотландия реши да напусне Обединеното кралство, това ще стане по мирен път. Но не и Северна Ирландия. Тя е буре с барут. Но така или иначе тези процеси застрашават субстанцията на Обединеното кралство.

- Как да си обясним възхода на национализма в модерна Европа, макар на последните избори за ЕП да не спечелиха толкова гласове, колкото очаквахме.

- Изненадам съм от успеха на националистите, но в същото време отчитам успеха на техните противници. След края на Първата световна война целият свят беше вперил поглед в старата вражда между Франция и Германия. Преди войната за 70 години германската армия три пъти беше навлизала във Франция. Днес тази вражда окончателно е преодоляна. Абсолютно е изключено, Германия и Франция да влязат отново във война. Така че осмислянето и противодействието на национализма имат и своите успехи.

Популистите и националистите имат един основен проблем - те нямат общ интерес. Унгария и Полша са облагодетелствани от европейските фондове, така че тамошните националисти не могат да се обърнат срещу ръката, която ги храни.

Разбира се, националистите в Унгария и Полша, Франция и Италия, Германия и Австрия използват една и съща риторика, но същината на идеите им ги разделя. Защото национализмът на едните е врагът на другите. Така че е малко вероятно някога да има интернационал на националистите.

Всички те имат общ враг и това е европейската интеграция, която стъпва на превъзмогването на национализма. Но с това общото между тях се изчерпва. Много повече неща ги разделят, отколкото обединяват.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от