„Шахът винаги е бил „бойното поле“ за изкуствения интелект. Това е перфектният начин да тестваш противопоставянето на интуицията с масивната изчислителна мощ на компютрите“. Така смята датският треньор Питър Нилсен. През 1994 той получава титлата Grand master на Световната шахматна федерация. Като треньор на световните шампиони Вишванатан Ананд и Магнус Карсен Нилсен е наясно как за последния четвърт век изкуственият интелект и шахът са формирали връзка, която ще се задълбочава.
„Когато през 1997-а година компютърът на IBM - Deep Blue, победи световния шампион Гари Каспаров, тогава това беше като кацането на Луната. Това донесе престиж на Deep Blue, защото машина победи човек. Но не беше толкова престижно, защото показваше, че по-бързите и по-мощни компютри могат да го направят. Но 20 години по-късно, през 2017-а, се случи нещо невероятно. Като професионалисти ние ползвахме една програма с отворен код за анализ, която се нарича „Stochfish Chess“. Чрез софтуера си тя можеше да прави милиони и милиарди изчисления на ходове. "Гугъл" създаде програма „Alpha 0“ и тази програма направо разби „Stochfish Chess“, която ние смятахме най-авторитетна. Разбирате ли? Към онова време шахматната общност смяташе, че тази програма е най-близо до съвършенството. Но „Алфа 0“ я разби при играта на шах. За нас това беше невероятният момент, в който се срива всичко, в което имате доверие. Започвате да се съмнявате в него. Тогава на шахматния свят му се наложи да започне да разбира от нови неща като машинно самообучение, невронни мрежи. Заговорихме за старт от нулата на разбиранията ни за стратегиите в шаха.“
Датският треньор обяснява, че основната разлика в случая е, че Deep Blue на IBM е бил само проект, свързан с шаха, докато в модерните времена компании като Google изграждат целенасочени алгоритми, които могат да играят всякакви игри.
„Тези алгоритми могат да играят сложните японски игри. И докато дотук ставаше въпрос за човешката интуиция срещу изчисленията на компютъра, вече си имахме компютър с интуиция. Това за хората от света на шаха звучеше направо като лудост. Ще го обясня така: играем игра, в която трябва да посочим най-голямата цифра от 1 до 5. Всеки човек може да пресметне, че всеки път ще избираме 5, защото това е най-голямата цифра. Но за компютър, който не може да смята, а може да се самообучава, процесът е друг. Той ще започне от началото да избира напосоки. Ще пробва различни варианти. И така ще става все по-умен и все по-умен. Той ще започне да експериментира, да разпознава модели, а с това да има и интуиция. Докато не се научи, че за да победи, трябва всеки път да избира цифрата 5. Това той го постига примерно с 5000 или повече опити. При самообучението за шаха този процес сигурно е ставал милиарди пъти. Но при това самообучение липсва един важен елемент - човешката намеса. Така че тази система наистина еволюира от само себе си. А това е полезно за нас. Защото получената обратна информация ни дава представа например, че някои от стратегиите, които ползваме при играта, не са били така ефективни, както сме смятали. На практика виждаме без човекът да задава основата каква информация носят чистите данни. И когато нашите шахматисти играят, като Магнус, виждаме как определен ход може да ни се струва подходящ , но не би създал достатъчно дълбока и продължителна атака.“
Нилсен разказва, че в момента изкуственият интелект помага, защото просто това е реалността в 21 век. Това е инструмент, от който се възползваме, за да градим стратегии, допълва той.
„Играчите играят като човешки същества, но имаме компютри, които оценяват тяхната игра и така могат да открият пропуски, да подскажат нови идеи в следващата игра. Аз, с моята версия на изкуствен интелект, се опитвам да анализирам играта. Когато предстои състезание за световната купа, отборите на различните шахматисти се събират половин година преди това и се опитват да изработят стратегия. И когато се срещнем „на дъската“, тогава сме „въоръжени“ със стратегии. Ние знаем, че те ще ни изненадат. И предвиждаме и ние да изненадаме техните изненади… и така нататък. Така изглежда светът през 2020-а. Нямаме особен избор! При предишната технология си мислехме, че решаваме все повече и повече проблеми. Но беше трудно да поддържаме хода на играта. След появата на изкуствения интелект се появи тази нова енергия. Изведнъж нямаше правилен или грешен ход. А това е в полза на играча, защото нещата излизат извън познатите му вече модели“, коментира треньорът по шахмат.
Питър Нилсен смята, че човекът ще има работа редом с изкуствения интелект. Един шахматист има нуждата да дебатира с човек стратегиите си, а помощникът му да ги „дебатира“ с изкуствения интелект.
Себастиян Кунерт, съосновател на шахматната платформа Chess24, е на мнение, че изкуственият интелект може да е от полза и за популяризирането на шахмата и то във времената, когато световният шампион по шахмат Магнус Карлсен обяви, че ще прави онлайн турнир по шах с награда от един милион долара.
„В момента работим в нашия сайт за това да не се мами. Изкуственият интелект може да помогне страшно много. С изкуствения интелект и машинното обучение следим поведението на шахматиста, за да видим дали има нещо нередно. Имаме и разработени алгоритми, които не са точно изкуствен интелект, но симулират играта на сегашния световен шампион по шахмат Магнус Карлсен и можеш да играеш все едно срещу него. Но на този етап от хората зависи по какъв начин ще желаят да направят играта. Дали да изглежда повече като математически модел и това да е перфектната игра, или по-скоро като човешка емоция.“
„При нас, след като приключиш играта, се прави анализ с каква стратегия си започнал, как си се държал по време на играта. И е възможно да направим така, че чрез изкуствения интелект да препоръчаме треньор. Можеш да откриеш грешките си по време на играта, да разбереш какви са били алтернативите, за да може да я подобриш. На практика правим онова, което Питър Нилсен прави с Магнус – използваме данните за подобряване на играта. И това е начинът, преди да стигнем до тази парадигма, че изкуственият интелект вече е над всичко при тренирането на шахматистите.
Себастиян Кунерт вярва, че играта между двама души ще е далеч по-вълнуваща за гледане, отколкото играта между компютри. Причината е, че хората не обичат да гледат нещо, което е по-добро от тях и е перфектно, като не допуска грешки. Кунерт прави аналогия с гледането на електронните версия на турнира на ФИФА по футбол. Няма да я има емпатията. Себастиян Кунерт обаче не изключва шахът да се превърне и във виртуален спорт, за да може да бъде популярен.
„Поставихме си за цел да направим шаха възможно най-достъпен. И смятам, че шахът е перфектният спорт да се покаже какво може да постигне човекът само със знанията си, с уменията си, а не с тялото си. Аз самият се забавлявам дори когато играя „Каунтър страйк“. Но ще е добре и децата да знаят, че растат във време, в което игри като шаха имат горе–долу същия пазарен дял като на „Каунтър страйк“.
