На 24 юни Българската православна църква празнува Рождението на св. Йоан Кръстител.
Св. Йоан Кръстител, или Предтеча, е една от най-важните исторически личности на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари - Ивановден.
Св. Йоан Предтеча е най-големият между родените от жени и най-великият човек след Пресвета Богородица, Кръстител е на Божия Син в река Йордан.
В българския народен календар този ден се чества като Еньовден, както и "среди лето" или ден на Слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене.
Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява.
Еньовден е и ден на билките
Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден растения са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.
По количество произведени билки на единица площ България е на едно от първите места в света.
В Европейския съюз няма друга страна с такова разнообразие и богатство от диворастящи лечебни растения. Тъй като само тук берем билки в големи количества, ние сме единствени в Общността със Закон за лечебните растения.
Има специален списък, изготвян от екоминистерството, който всяка година определя забранените за бране със стопанска цел лековити растения. И тази година сред тях е мурсалският чай, и то дори и за лични нужди, тъй като са застрашени естествените му находища.
Бояна Иванова, фармацевт и специалист по лечебни растения и фитопродукти, разказа пред "Хоризонт" за благотворното влияние на билките.
„Профилактично въздействие за подкрепа на тялото и имунитета, за тонизиране.
Голяма част от билките имат противовъзпалително въздействие също и те ни помагат да храносмиламе много по-добре.
Билките могат да имат и терапевтично въздействие при различни здравословни състояния“.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден.
Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България.
С него са свързани множество народни вярвания за Слънцето, водата и лечебните растения.
На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път.
Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си.
Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
