Президентът на Египет Абдел Фатах ал Сиси трябва да се запита докъде би стигнал, за да подкрепи Халифа Хафтар. Заканата за военна интервенция е може би последният жест на Сиси в подкрепа на източнолибийския командир, смята Джеймс Моран. Според Моран, посланик на ЕС в Кайро през 2012-2016 година, дори да прати войски през западната си граница, Сиси ще гледа да избегне пряк сблъсък с Турция, която поддържа противниците на Сарадж.
Моран, който сега е сътрудник на Центъра за изучаване на европейската политика в Брюксел даде интервю за „Събота 150“ за трите предизвикателства пред египетската външна политика днес - турската интервенция в Либия, довършването на етиопския язовир на Синия Нил и плановете на Израел да анексира палестински земи.
Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси се закани да прати войски през границата с Либия, ако силите, поддържащи правителството в Триполи, продължат офанзивата си срещу източнолибийските сили. Сиси начерта и „червена линия“ от крайбрежния град Сирт до авиобазата вАл Джуфра, която западнолибийските войски и съюзниците им не бива да преминават.
Петролните монархии от Персийския залив подкрепиха Сиси и даже френският президент Еманюел Макрон заяви, че „разбира“ съображенията му, но Триполи и Анкара отхвърлиха предупреждението му.
Сериозни ли са намеренията на египетския президент? Ще подплати ли думите си с действия?
Съмнявам се, по доста причини. Египет отдавна подкрепя скришом Халифа Хафтар. Може да му е доставял оборудване, може би и персонал, но досега не е бил основен играч (в либийския конфликт) и не виждам как ще стане такъв и в бъдеще.
В Кайро са крайно предпазливи, когато става дума да пратят някъде войски. Египтяните имат тази нагласа от много отдавна - още от 60-те години на миналия век, когато интервенцията в Йемен не се разви добре за тях.
Това, към което Сиси се стреми, е да предупреди международно признатото правителство в Триполи да не праща войските си в Сирт. Опитва се да ги отклони от това намерение, но не мисля, че ще подкрепи думите си с действия.
Вероятно обаче ще засили границата с Либия. Там вече са струпани доста египетски войски. Там, разбира се, е „червената линия“ и нея следва да очакваме, че Египет ще отстоява твърдо. Ще бъда много изненадан, ако предприеме нещо друго.
Какви рискове крие евентуална интервенция в Либия за самия Египет?
На първо място жертвите. Без съмнение египетската армия ще понесе загуби. (Нахлуване в Либия) ще бъде крайно непопулярна мярка в Египет. Не съм сигурен, че египтяните ще одобрят такъв ход.
На второ място, военна операция през границата ще е много опасна, защото оттатък границата правителството в Триполи е подкрепяно от турците. Има опасност от пряк сблъсък на египетски с турски войски или поне с турски „прокси“ формации. А това е нещо, което нито Турция, нито Египет иска, независимо от факта, че отношенията им отдавна са лоши.
Какви ще са рисковете за Либия и други страни, ако египетските войски преминат границата? Възможно ли е, например, да се стигне до пълномащабна турско-египетска война?
Съмнявам се. Силно се съмнявам. Ако Египет все пак предприеме интервенция, не мисля, че ще рискува директен сблъсък с Турция.
Има един въпрос, който президентът Сиси и съветниците му трябва да си задават в този момент - колко далеч са готови да отидат, за да подкрепят Хафтар?
Хафтар претърпя доста тежки поражения през последните месеци. Той бе изтласкан (от околностите на Триполи) не само заради турската помощ за правителството на Сарадж, но също така защото загуби подкрепата на много групировки в Западна и Централна Либия. Тези групировки прецениха, че в тази надпревара не залагат на правилния кон.
Хафтар изпитва проблеми и в Източна Либия, опитвайки се да задържи лидерството си в Бенгази и други части на страната. Популярността му се топи. Египтяните, разбира се, го подкрепяха през последните две-три години, но може би ще трябва да премислят тази си политика предвид представянето му на бойното поле и преценката му за дипломатическите инициативи, която изглежда доста слаба.
Нека си спомним какво направи Хафтар миналата година, когато генералният секретар на ООН бе в Триполи (хвърли войските си срещу столицата). Да си спомним и как още един от съюзниците му - Русия, организира през януари конференция за примирие. Премиерът Сарадж подписа примирието, а Хафтар просто изчезна.
Египтяните много биха искали Хафтар да надделее във войната, но в сегашната ситуация никой не вярва това да се случи. Те много биха искали той да се ангажира с политически процес, но той не го прави. Днешният ход, с който се опитват да предотвратят завземането на Сирт от войските на Сарадж, е може би последният им опит да го подкрепят.
А може би интервенцията ще се окаже средството за Кайро да измести Хафтар от Бенгази и да даде възможност на други, истински политици да подемат преговори с Триполи?
Възможно е, ако имате предвид, че Египет ще подкрепи други (политици) да поемат контрола над Бенгази. Сам Египет никога няма да го стори. Египетска окупация на части от Либия няма шанс да проработи - либийците ще се противопоставят на това енергично.
Но това може да е пътят напред. В Източна Либия има политици, по-склонни да се върнат на масата за преговори. Рано или късно това ще се наложи. Да се надяваме, по-рано. От години вече е ясно, че няма начин някой да надделее със сила в тази война. И ако Египет подкрепи такава група политици, толкова по-добре.
Президентът Сиси говори за военни действия в Либия и, в същото време, за „политически път“ в решаването на проблема с гигантския язовир, който Етиопия достроява на Синия Нил. Излиза, че събитията около Сирт са по-обезпокоителни от перспективата Египет да загуби главния си източник на прясна вода. Въпросът стигна до Съвета за сигурност на ООН. Трябва ли да се опасяваме от военен отговор на Кайро?
Ще бъде голяма изненада, ако Египет се опита да направи нещо такова. Само като си помислиш за трудностите пред една въздушна атака по този язовир - предвид разстоянията и предвид способностите на египетската авиация - това изглежда твърде невероятно.
А и не мисля, че ще има сериозни прекъсвания във водоснабдяването за Египет. Единственият сценарий, при който това може да се случи, е един наистина дълъг период на засушаване на Етиопското плато. Имали сме времена на суша. Сам съм ги преживявал по онези места. Обикновено засушаването продължава един-два сезона - не цяла година. До компромис за язовира ще се стигне рано или късно.
Проблемите със съседите на запад и юг изглежда още повече отслабват позициите на Египет по палестинския въпрос. Може ли Кайро да въздейства върху плановете на Израел да наложи суверенитета си над части от Западния бряг на река Йордан?
Не мисля, че Египет ще е на челно място в съображенията на Израел за анексирането на части от Западния бряг. Да, от Кайро вече декларираха, че ще направят каквото могат дипломатически, за да разубедят господин Нетаняху, но не мисля, че той ще им обърне голямо внимание.
Египет има да играе важна роля тук и тя се заключава в съхраняването на мирния договор с Израел. Аз не смятам, че този договор ще е поставен под риск в случай на присъединяване на палестински територии към Израел. Мисля, че египтяните ще продължат контактите си с израелците, защото двете страни имат общи интереси в северен Синай. Там египетската армия се бори с бунтовниците от едната страна на границата, а от другата страна е ивицата Газа, където израелци и египтяни си сътрудничат много тясно. И не мисля, че ще се откажат от това сътрудничество.
Договорът, за който бих се притеснявал много повече, отколкото за египетско-израелския, в случай че анексирането се осъществи, е Израелско-йорданският мирен договор. Сериозна въпросителна ще бъде поставена върху този договор, особено ако Нетаняху предприеме анексия на долината на Йордан. Ако го стори, той на практика ще зачеркне договора, защото текстът се позовава съвсем ясно на съществуващите граници между Израел и Йордания. Договорът ще трябва да бъде предоговорен, а това ще бъде крайно непопулярно начинание за йорданския крал Абдула.
Преди две седмици се случи нещо необичайно - официален представител на арабска държава, при това една от най-влиятелните, се обърна директно, на иврит, към читателите на един от най-тиражните вестници в Израел, за да ги убеди, че няма да могат да се надяват на нормални отношения с Арабския свят, ако вземат палестинска земя. Има ли посланикът на Обединените арабски емирства в САЩ Юсеф ал Отайба по-добър шанс да разубеди израелския премиер?
Възможно е, но е твърде малко вероятно да се случи. Нетаняху действа в изпълнение на предизборните си обещания. Да, той цени високо сближението с арабските страни от Персийския залив от последните години. Но това съображение е второстепенно за него.
Европейците също се опитват да го разубедят, но не мисля, че ще се вслуша и в тях. Макар че, ако изпълни плановете си, ще трябва да заплати с отношенията си с Европа - в това няма съмнение.
Единствените, които могат да въздействат върху Нетаняху, са в Белия дом. Но не тези, които сега са в Белия дом. Докато господин Тръмп е там, господин Нетаняху с радост ще предприеме това, което си е наумил - независимо от международното право и опасността за международния ред.
Така че, когато си представяме бъдещите сценарии (за Западния бряг), опасявам се, че пак трябва да опрем до въпроса кой ще бъде в Белия дом към края на годината.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
