Машината на времето днес е възможна в крепостта „Царевец“, защото 60 реконструктори на исторически събития ни връщат векове назад, за да се „потопим“ в атмосферата на Второто българско царство, когато по каменните плочи около царския дворец е минавало ежедневието на болярите.
Сред най-атрактивните неща, които може да бъдат видени по време на средновековния лагер „Корона и меч“, са царствените одежди, направени от шуменката Надежда Николова по Лондонското четвероевангелие:
„Колкото по-нагоре отиваме в йерархията, толкова стават по-скъпи платовете. Внасяли са се коприни. Характерно за женската дреха е забраждението, има няколко вида забраждения. Ръкавът е дълъг, полите са до земята с характерни орнаменти през Средновековието - бордюри отпред, отдолу, по ръкавите. Като неписан закон е, че само царят и царското семейство имат право да носят червени дрехи. Те са тежки, защото са обсипани с перли, сърма, кадифето и то е тежи.“
Наушниците, обсипани с полускъпоценни камъни, също са били привилегия на облеклото на болярките, а перлите са символизирали сълзите на Богородица, допълва студентът по история Йордан Райков:
„Както в иконографията, така и в средновековната мода, жълтият цвят е цветът на светлината. Червеното, използвано в дрехи и като задължителен орнамент на корона, е символ на Христовата кръв. Чрез червеното се получава онази легитимация на царската власт, че всяка власт идва от Бога.“
Клубовете за исторически възстановки и свободните реконструктори на епохата на Средновековието си дадоха първа среща за годината в крепостта „Царевец“ и показаха какво са измайсторили по време на принудителната изолация тази пролет.
„Бойното оборудване на войните на Второто българско царство е много близко до византийското. Едно от най-разпространените защитни облекла е била халчената ризница. Тя е давала много добра защита от сечещи удари, но от тъпи и пробождащи удари защитата не е толкова добра, тъй като самите халки биват разбити. Някои ризници може да съдържат до десетки хиляди малки пръстенчета, които в много случаи са или споени едно за друго, или нитовани едно за друго. Тежестта ѝ, в зависимост от ризницата, може да варира от 10 до 15-16 килограма“, каза Павел Навущанов от Панагюрище, който се е отдал на войнските ризници.
Средновековните българи са били добри войни, разказва преди поредната възстановка на битка Ивайло Антонов от клуб „Търновци“, домакин и организатор на лагера „Корона и меч“:
„Войните от Второто българско царство са професионална армия и наборна армия. Професионалната армия са по-добре обучени, по-добре оборудвани - железен шлем, копие, щит, меч. Има ли сме лека и тежка конница, стрелци. Наборната войска са военизирани селяни. Те са въоръжени с оръжия и брони, осигурени от местния болярин. Всеки мъж е трябвало да бъде готов да бъде военизиран, като много от екипировката е била набавяна от самите хора“, допълни Ивайло Антонов.
В Средните векове България периодично е била застигана от чумни епидемии, защото е била и търговски, и политически кръстопът, така че е било неизбежно, разказа историкът Николай Цонев:
„Светската власт се опитва да потуши и да ограничи разпространението на чумата."
"Това е абсолютно доказано, че последиците от чумата до такава степен отслабват възможностите на България да се отбранява от османските нашественици, така че в крайна сметка пада под османска власт.“
Средновековният лагер „Корона и меч“ и продължава в крепостта „Царевец“ и на 28 юни, където може да се опита медовина, да се наблюдават битки, да си поговорите с реконструкторите на исторически събития и да се върнете в епохата на Второто българско царство.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.
