"За мен това е най-хубавата улица в цяла София" - така Олег Ковачев определя ул. "Цар Иван Асен ІІ", за която той и група съмишленици искат да направят филм.
Той е потомствен човек на киното, режисьор, известен и като момченцето от "Рицар без броня" с Апостол Карамитев.
За самия него "всичко тръгва от 1959-а - оттогава живея в таз' махала, толкова футбол съм изиграл тук. По цялата улица имаше само един автомобил и когато той ни пречеше, викахме бай Фико да го мръдне малко".
И продължава разказа с магазинчета, сладкарници и пекарни - легендарни със своите продавачи, като "Митко от Плод-зеленчука", който години наред омайваше всички с едни и същи трикове" или Страхил, колбасарят, който в свободното си време съставял кръстословици.
"А какви личности са живяли в таз' махала! Като започнеш от Дора Габе и Гюрга Пинджурова, Драган Тенев и Илия Бешков, Йордан Йовков и Цанко Лавренов - и нищо чудно, защото тук някога са се давали места за вили."
Ако филмът стане толкова интересен, колкото сладкодумно разказва Олег Ковачев, си струва да го очакваме с нетърпение.
А ще се прави "с кеф, малко пари и повече ентусиазъм".
Средства за неговото създаване се събират в момента в platformata.bg, но ще си го правят кварталците, защото "все пак снимането и монтирането струват пари, а и никой извън махалата не е длъжен да ни правил филма".
И премиерата, разбира се, ще бъде в кино "Влайкова" - една от малкото сгради, които са си останали същите по улица "Цар Иван Асен ІІ" (заедно със сладкарница "Пчела" и прочутата в цяла София пекарна) - улицата, която започва на Орлов мост от Царевец и Асеновец, има "тясна част, която свършва на "Ракитин", оттам-нататък е широката част, с по-малко магазини, която е до бул. "Ситняково", а особено красиви са воеводите (улиците с имена на воеводи, сиреч) - разкошни и зиме, и лете, да ти е кеф да се разхождаш по тях".
Досега с дарения са събрани малко над 20% от целевата сума от 10 000 лева. Акцията в платформата е до 27 юли т.г.
Идеята е филмът да е с продължителност 55 минути, да разказва за миналото, за хората, които са живели, за легендите и за истините.
Вече са събрали много снимки (още отпреди бомбардировките) и истории. И хората продължават да се обаждат и пишат. Защото тук общността се е запазила, макар че много от героите са нови. Други продължават традициите - като Орлин Павлов, който си живее тук, където си живели и майка му Тиха Генова, и баща му, на когото е кръстен (и двамата - именити оперни певци).
Премиерата на филма се очаква догодина.
