Делото е по жалба от 2016 г. на сдружение, което иска отмяна на решението на Министерския съвет от 1934 г. за превръщане на „Св. София” в музей. От своя страна административният прокурор поиска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Според него статутът на „Св. София“ може да бъде променен по решение на министерския съвет и президента, който след промените в конституцията е негов председател.
Турският държавен съвет до момента многократно е отхвърлял допустимостта на искове за промяна на статута на „Св. София“. През 2013 г. обаче за ислямски молитви отново беше отворена църква със същото име в Трабзон, а през ноември 2019 г. Държавният съвет издаде решение, с което позволява музеят „Хора“ (Карийе) в Истанбул отново да бъде превърнат в джамия.
След като е била една от най-важните християнски църкви в света в продължение на над 900 години, след османското завоюване на Константинопол „Св. София“ е превърната в джамия. През 1931 г. археолози и реставратори, сред които важно място заема американецът Томас Уиттимър, започват да разкриват интериорните мозайки. Тогава зданието е затворено за молитви и по-късно е обявено за музей.
От 1985 г. „Св. София“ е под защитата на ЮНЕСКО като част от световното културно и природно наследство.
Евентуалното превръщане на музея в джамия обаче поставя множество теологични и практически въпроси за статута на безценните византийски мозайки с изображения на императори и техните семейства и религиозни сюжети.
За последен път на 29 май т. г. в „Света София” беше прочетена сура от Корана по време на церемониите по повод годишнината от превземането на Константинопол от османците. Това предизвика размяна на реплики между външните ведомства на Гърция и Турция. И по-рано откъси от свещената книга на мюсюлманите са били четени в „Св. София“ при различни случаи.
Американският държавен секретар Майк Помпейо вчера призова Турция да запази статута на „Св. София“ като музей. Тази позиция беше изразена от Държавния департамент и на 10 юни. От своя страна говорителят на турското външно министерство Хами Аксой отговори на американския първи дипломат, че „никой няма право да се изказва за нашите суверенни права с предупредителен тон“.
По-рано Руската православна църква (РПЦ) също изрази неодобрението за идеята за промяна на статута на историческата забележителност. „Всякакви опити за промяна на статута на храма „Св. София“, който понастоящем е музей, ще доведат до изменение и нарушение на крехкия междуконфесионален и междурелигиозен баланс, който се е създал“, се казва в становището на РПЦ.
В понеделник Вселенският патриарх Вартоломей изрази мнение, че евентуално превръщане на „Св. София“ в джамия крие риск християните да се настроят срещу мюсюлманите. Той настоя за запазване на нейния „глобален характер „ и подчерта, че в момента е необходимо единство на хората.
Арменският православен патриарх в Турция Шахак Машалян през миналия месец издигна идеята „Св. София“ да бъде общо място за молитви на вярващи от всички изповедания. Той беше категоричен, че „не можем да си позволим нови сблъсъци между кръста и полумесеца. Спасението на света лежи в техния съюз.“ По-рано той коментира, че е по-подходящо храмът да бъде място за молитва на вярващите, „които стоейки на колене се молят в покорност на Бога, отколкото на любопитни туристи, които се снимат тук или там.“
В сегашния си вид църквата „Св. София“ е построена на мястото на два по-стари храма през VI в. по заповед на византийския император Юстиниан I. В продължение на 600 години (до 1311 г.) това е била най-високото здание в света. „Св. София“ е седалище на Вселенския патриарх и християнски храм в продължение на 936 години, а след превземането на Константинопол през 1453 г. е превърната в джамия. Тогава намиращите се в нея византийски мозайки са били замазани с гипсова смес, което ги е спасило от унищожение. Като джамия храмът е служил 481 години. „Св. София“ е затворена за мюсюлмански богослужения през 1931 г., а на 24 ноември 1934 г. турският министерски съвет взема решение за превръщането ѝ в музей и тя започва да функционира в това си качество от 1935 г. насам.
Кратка история на „Св. София“
360 г. – издигнат е първият храм на мястото на „Св. София“
414 г. - издигнат е вторият храм на мястото на „Св. София“, който е унижощен при бунта „Ника“ през 532 г.
532 – 537 г. – по заповед на император Юстиниан II e построен храмът „Св. София“. Според някои византийски източници по храма са работели 50 000 души, ръководени от 50 майстори
537 г. – на 25 декември църквата е тържествено осветена
559 г. – през декември силно земетресение разрушава част от купола и той е възстановен;
989 г. – втора реконструкция на храма
1204 г. – Кръстоносците превземат Константинопол. „Св. София“ е превърната в католическа църква и служи като такава до отвоюването на града от византийците през 1261 г.
1346 г. – трета реконструкция на храма
1453 г. – на 29 май османците превземат Константинопол
1453 г. – на 1 юни в „Св. София“ се провежда първата обедна петъчна мюсюлманска молитва след като църквата е превърната в джамия по заповед на султан Мехмед II Завоевателя. Изградени са необходимите за джамия михраб и минбар, мозайките са замазани с гипс.
1481 г. – построено е първото минаре.
1509 г. – минарето е разрушено при земетресение. По-късно султан Баязид II Йълдъръм нарежда изграждането на още едно минаре; по-късно прочутият архитект Синан построява още две минарета.
1931 г. – „Св. София“ е затворена за молитви
1934 г. – на 24 ноември Министерският съвет взема решение за отваряне на „Св. София“ наново като музей.
1935 г. – на 1 февруари „Св. София“ е отворена за посетители като музей
Позициите на турските политически партии
Партията на националистическото действие, която оказва подкрепа в Меджлиса на Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган, заяви пълна подкрепа за такава стъпка. На 8 юни лидерът на партията Девлет Бахчели коментира: „По Божията воля, от „Св. София“ ще се носи не звук на камбана, а езанът (ислямският призив за молитва – бел. ред.)“.
През 2013 г. Партията на националистическото действие внесе законодателно предложение в Меджлиса за отваряне на „Св. София“ за ислямски молитви.
Изцяло зад идеята застава и малката религиозно-националистическа Партия на великото единство, която е коалиционен партньор на управляващата Партия на справедливостта и развитието. По думите на председателя на формацията Мустафа Дестиджи „Св. София е символ на завоюването (на Истанбул)“ и отварянето ѝ като джамия е необходимо „както като символ на завоюването и право, спечелено с меч, така и въпрос на национален суверенитет.“
Интересна е позицията на малката консервативна Партия на щастието. Въпреки че в последните няколко години тя остро и последователно критикува политиките на президента Реджеп Тайип Ердоган, политическата сила също подкрепя идеята. Корените на партията са в движенията на политическия ислям в Турция. Въпреки това обаче Партията на щастието призова да се гласува против поправките в конституцията за въвеждане на засилена президентска система през 2017 г. и на президентските и парламентарни избори през 2018 г. и на местните избори миналата година беше част от опозиционния блок.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу от опозиционната Народнорепубликанска партия по-рано изтъкна по време на видеоконференция заедно с кмета на Атина, че не смята, че е необходимо отварянето на „Св. София“ за молитви. По думите му в света и в Турция има други по-важни проблеми и не трябва темата да се използва във вътрешната политика.
Бившият вицепремиер и лидер на партия „ДЕВА“ Али Бабаджан смята, че това е опит да се прикрият вътрешни проблеми в страната, включително икономиката. „Когато управляващите са притиснати в ъгъла, в дневния ред се появява въпроса за „Св. София“, посочи той.
Бившият външен министър Ахмед Давутоглу, който понастоящем оглавява партията „Бъдеще“, която се отцепи от управляващите, се противопостави на използването на въпроса като политическо средство.
Снимки: Мариян Карагьозов
