31, 30, 29, 28… дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин – чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог. 
„Това е един самотен отчужден човек. Моят герой е загубил вкуса към живота, това не трябва да се подценява. Той е нещо като модерен аскет“, сподели Панайотов в предаването „Нещо повече“.
Според писателя „една от причините да останеш е да има нещо, което да те задържи и да те фокусира“.
„Привързаностите, обвързаностите те правят доста зависим. Когато нещо се случи с тях, страдаш и заради тях. Независимият и свободен човек е необременен от емоционални привързаности“.
Интервюто с Васил Панайотов можете да чуете в звуковия файл.
