Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В сряда се прощаваме с доайена на българския алпинизъм - проф. Георги Атанасов-Джиджи, който почина в събота. Поклонението е на 8 юли, от 11:00, в църквата "Св. София".
На 26 юли проф. Атанасов щеше да навърши 95 години и тъкмо когато в ход беше организацията по отбелязване на рождения му ден, дойде вестта, че е починал от инфаркт, докато е бил в морето - на любимия си плаж на Арапя. Новината разтърси планинарските и алпийските среди у нас, тъй като, макар и професорът да бе на преклонна възраст, той до последно ходеше по планините, по фестивалите, беше обичана и уважавана личност.
В историята на родния алпинизъм Джиджи, както го наричаха всички, оставя ярка следа - осъществява над 600 изкачвания в страната и чужбина, сред които много премиерни. Автор на първото българско изкачване на голяма стена в Алпите - западната стена на Пти Дрю, през 1963 г. с Аврам Аврамов. През 1964 г. преминава прочутата Безенгийска стена в Кавказ, а 3 години по-късно ръководи експедицията до първия български седемхилядник - връх Ленин в Киргизстан. С дейността си проф. Атанасов проправя пътя на следващите поколения алпинисти към осемхилядниците.
"Мога да кажа, че той сложи отпечатък върху целия ми живот, защото през 1973 г., когато се записах в алпийския клуб на дружество "Планинец", имаше прожекция и точно Георги Атанасов беше лекторът. Тогава още не го познавах, той вече беше един от най-изградените алпинисти по онова време. Спомням си, че гледахме със зяпнали уста, захласнати по високите върхове, имаше за Пти Дрю, Алпите. Голям алпинист и голям човек!" - казва за проф. Атанасов един от най-успешните български алпинисти Николай Петков.
Дълги години проф. Георги Атанасов е партньор по свръзка с друго голямо име в българското алпийско движение - Борис Овчаров, днес на 84 години и активен участник в състезанията по ски за ветереани от отбора на Рожен-Чепеларе.
"Познавам се с него от 50-те години на миналия век, бяхме студенти. През 1961 г. бяхме избрани в националния отбор и заминахме за Полша, където направихме няколко изкачвания. А тук сме участвали в алпиниади, безброй пъти сме били заедно, помагали сме си в планината..." - разказва Борис Овчаров и добавя за алпинизма:
"Там намирах смисъла на живота и не съжалявам, защото попаднах в друга среда. Онези, които бяха, по-възрастните - нямаше сред тях примитивни хора, всички бяха на високо интелектуално стъпало - от академика, професора до портиера всички бяхме приятели".
В репортажа (звуковия файл по-горе) можете да чуете спомените на Борис Овчаров и Николай Петков за проф. Атанасов. А цялото интервю с Борис Овчаров можете да чуете във втория звуков файл.
