Между Меркел и Орбан - така западни медии виждаха хърватския премиер Андрей Пленкович. Миналата неделя неговата Хърватска демократична общност спечели убедително парламентарните избори, които трябваше да се състоят през есента. Но Пленкович ги изтегли с надеждата, че ще получи „корона бонус“ - заради сравнително успешното преминаване на Хърватия през пандемията.
„Пленкович изтегли изборите, защото се очаква втора вълна на пандемията. Спорно е дали е добра идея да се правят избори в началото на туристическия сезон, но според управляващите така Хърватия ще има легитимно правителство, когато ни връхлети икономическата криза“, коментира в предаването „Събота 150“ политологът от Загребския университет д-р Вешислав Раос.
Според него има и друго тълкование - че Пленкович е изтеглил изборите, защото никой не знае колко дълбока ще е кризата.
„В момента безработицата е около 8 процента, малко е спаднала, но това е нормално в началото на туристическия сезон. Засега данните за икономиката не са много тревожни, но никой не знае как ще се развият нещата. Някои анализатори очакват спад от 9 процента, а може и повече. Ако бюджетният дефицит се увеличи, това ще е проблем за правителството, което подготвя въвеждането на еврото и дефицитът е един от показателите за това“.
Според политолога „сметката на стария-нов премиер Пленкович е излязла“.
„Избирателната активност беше много ниска, едва 47 процента. Хърватската демократична общност спечели изборите със 75 хиляди гласа по-малко, но сега има пет места повече в парламента, отколкото в предишния мандат“.
50-годишният бивш дипломат Андрей Пленкович управлява Хърватия от 2016 година. Под негово ръководство ХДО, основана от бащата на хърватската независимост Франьо Туджман, се превърна в силна центристка партия, съвсем по примера на ХДС на Ангела Меркел. И ако пандемията му помогна на изборите, за първото европредседателство на най-младата страна членка това не може да се каже.
„Хърватите гледат на ЕС все още като на банкомат“, коментира д-р Раос.
От ЕС критикуват Хърватия заради ширеща се корупция. Защо скандалите не попречиха на Пленкович и партията му на парламентарните избори?
ХДО на Пленкович успя да постави темата сигурност в центъра на кампанията, за да измести фокуса от темата корупция. Въпреки това корупцията беше една от основните теми, особено на опозицията. Проблемът е, че хората вече така свикнаха с корупцията, че не я отчитат. Непосредствено преди изборите имаше пореден корупционен скандал, но Пленкович успя да се дистанцира от замесените в скандала. Това пролича и в листата на ХДО - повечето от скандалните корумпирани политици не бяха в тях, или поне не бяха на избираеми места.
Макар да не постигна абсолютно мнозинство в парламента в Загреб Пленкович може да е доволен от изборния резултат, защото се наложи убедително срещу социалдемократите, които много анкети виждаха дори като победител. Защо се провалиха социалдемократите? Само заради лидера на партията Давор Бернардич ли?
Очакванията бяха, че социалдемократите ще спечелят много повече подкрепа. Но проблемът не е само личността Бернардич и лидерския му стил, въпреки че той води една много агресивна и негативна предизборна кампания. Липсваше информация за това какво смята да прави партията, ако спечели изборите. Освен това в листите издигнаха никому непознати кандидати с обяснението за ново начало. Социалдемократите водят политика срещу управляващата Хърватска демократична общност, но като че ли нямат собствени политики, които да ги отличат от християндемократите.
Християндемократите на Пленкович може и да са победителите на изборите, но истинският пробив е за коалицията на Зелените, които влизат за първи път в парламента. Зелените се оказаха реалната политическа алтернатива, особено за младите избиратели, които не откриват никакви послания в програмите на останалите партии.
При тях става дума предимно за леви активисти от гражданското общество и от академичните среди. Дълго време те се бореха срещу кмета на Загреб, когото обвиняват в участието в редица корупционни схеми... Коалицията на Зелените успя да привлече младите, но и разочаровани от социалдемократите избиратели. А ги спечелиха с автентично говорене за социална политика, за социална справедливост, за равнопоставеност на половете... Опазването на климата се превърна във водеща тема в Хърватия, особено в столицата Загреб и в някои други големи градове. А първопричината е проблемът със сметищата и рециклирането на отпадъците, който наистина е сериозен. А другата подтема е големият потенциал, който има Хърватия за използването на слънчевата енергия. Именно в тази област имаше серия корупционни скандали с управляващите, което подхрани силата на Зелените.
Това ли е лявата политическа алтернатива на мястото на социалдемократите?
Рано е да се каже. Опитват се да бъдат точно тази алтернатива. Кръстиха се „Можемо“, т.е. „можем“, което е директна препратка към „Подемос“ в Испания. Рано е да се каже какво бъдеще ги очаква. Най-малкото сега трябва да изградят структурите си в страната. Ключови ще са местните избори през май догодина. Тогава тази зелена левица ще се опита да изтласка от поста кмета на Загреб Милан Бандич, който е бивш социалдемократ, а след това като независим на практика подкрепяше правителството на Пленкович. Шансовете им засега не са лоши... По отношение на социалдемократите е важно да разберем кой ще бъде новият председател, защото Бернардич обяви, че се оттегля от поста. През септември предстои партиен конгрес.
Ако погледнем вдясно от Хърватската демократична общност, откриваме певеца Мирослав Шкоро. Неговото движение влезе от първи опит като трета политическа сила в парламента, но противно на очакванията Шкоро няма да бъде „златният пръст“ в хърватския парламент. Как така един певец излиза така стремглаво на политическата сцена?
Дълго време той беше символ на родолюбието, хората не го свързваха с крайната десница, а по-скоро с консерваторите. Той обаче се оказа подходящо лице за някои извънпарламентарни десни формации и онези кръгове в християндемократическата партия на Пленкович, които застъпват по-десни, по-националистически идеи. Търсеше се обединяваща фигура за малките крайнодесни партии извън парламента. И Мирослав Шкоро се оказа подходящ, защото много хървати обичат неговата квазинародна музика. Опитът се оказа успешен... Но той не е истински политик. Когато говори, бързо разбираш, че в думите му няма съдържание, няма плътност, няма идеи. Той се застъпва за провеждането на повече референдуми, за ограничаване политическата роля на етническите малцинства, които според хърватската конституция имат фиксирани мандати в парламента. Тези осем депутати обикновено подкрепят правителството... Така че Шкоро изговаря онези неща, които Пленкович не може да си позволи да изговори. А поддръжниците на Шкоро упрекват Пленкович, че не е достатъчно националист, не защитава хърватската нация.
След като ХДО с убедителната си изборна победа успя да изтласка националистическата формация на Шкоро от ролята на „златния пръст“ в парламента, какво правителство ще състави Пленкович, без да има абсолютно мнозинство?
Не му достигат 10 места в парламента за абсолютното мнозинство. Затова първата му задача беше да започне преговори с осемте депутати, представители на етническите малцинства. Оставащите два гласа ще дойдат от малки либерални партии, които вкараха само по един депутат. Интересно е как точно такива депутати ще се окажат от ключово значение за подсигуряването на мнозинството... Пленкович ще си осигури необходимото мнозинство, това е ясно. Но за много други закони, които иска да прокара, той би искал да има по-широка подкрепа извън управляващото мнозинство. Въпреки това обаче за Пленкович е по-добре да има минимално, но сигурно мнозинство, отколкото широка коалиция, в която да трябва да се съобразява с различни интереси.
Интервюто с д-р Вешислав Раос можете да чуете в звуковия файл.
