Eмисия новини
от 19.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Жолт Дарваш, "Брюгел":

По-малките държави в еврозоната с превес при вземането на решения

Според него само споразумение между Париж и Берлин вече няма да е достатъчно

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ирландският финансов министър Паскал Донъхоу ще оглави Еврогрупата от понеделник, след като изненадващо победи испанката Надя Калвиньо в надпреварата за поста на португалеца Мариу Сентену. Новият председател на неформалната група на финансовите министри на страните от еврозоната е считан за ключова фигура при провеждането на икономическата и финансова политика на 19-членния блок. 

В интервю за "Събота 150" Жолт Дарваш от базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел" видя необичаен превес на по-малките държави членки на валутния съюз пред най-силните икономики Германия и Франция, чиито лидери еднозначно подкрепиха кандидатурата на Калвиньо. 

Дарваш изрази съмнение доколко Донъхоу би могъл да повлияе на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка, чието приемане е ключово за общоевропейския отговор на рецесията, последвала от ограничителните мерки заради пандемията от Covid-19: 

"Избирането на Донъхоу със сигурност беше изненада, защото преди това неговото име не се споменаваше особено в медийните дискусии по темата. Според публикациите вотът е бил много оспорван - 9 на 10 гласа. Още повече че фаворитката на Франция, Германия, Испания и Италия беше победена... На практика най-големите държави Германия, Франция и Испания събраха по-малко гласове, отколкото по-малките членове на еврозоната. Заради това ние вече не можем да приемаме за сигурно, че всяка френско-германска инициатива ще бъде одобрявана от останалите държави. Ето защо за мен едно много ясно политическо заключение е, че оттук нататък ще трябва много по-голяма координация при всяка инициатива и просто споразумение между Париж и Берлин няма да е достатъчно". 

Доколко новият ръководител на Еврогрупата ще успее да окаже влияние върху преговорите за новата 7-годишна финансова рамка? 

Не мисля, че този резултат от вота за лидер на Еврогрупата ще повлияе съществено на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. Най-много да го разчетем за сигнал по отношение на данъците. Ако е така, сигналът не е добър, според мен. Ирландия е считана за данъчен рай, защото предлага много благоприятни условия за облагане на мултинационалните корпорации. Знаете, че седалищата на американските технологични гиганти в Европа са именно в Ирландия, което означава, че те плащат изключително ниски данъци. Няколко други европейски държави възразяват срещу това... Когато лидерът на Еврогрупата е финансовият министър на Ирландия, вероятността тези нечестни практики да бъдат премахнати е почти нулева. Мисля, че има няколко европейски държави, сред които - освен Ирландия, Нидерландия, Люксембург и Кипър. Чрез своите нечестни практики те привличат капитал, който иначе би бил инвестиран в други европейски държави. Мисля, че това е много лошо, защото все пак ние живеем в условията на свободен пазар. 

Данъчното облагане, особено за технологичните гиганти, е част от още по-голям дебат, който е свързан със следващата многогодишна финансова рамка. Вчера Европейският съвет направи ново предложение как да изглежда общия бюджет. Очаквате ли пробив при преговорите на срещата на върха на 17 и 18 юли? 

Спешността на ситуацията се разбира от страните, но проблемът е, че новите предложения току-що бяха предложени. Това дава съвсем малко време на държавите членки да проведат вътрешнополитическите си разговори и след това да излязат на международната сцена. Надявам се да бъде постигнат прогрес, но за съжаление, изобщо не изключвам сценария, при който това ще бъде поредната голяма среща на върха, която ще завърши без консенсус. Ако този сценарий се сбъдне, аз бих го определил като "срам" и още отсега предупреждавам, че ще доведе до много лоша пазарна реакция... Също така ние трябва да създадем и използваме този възстановителен фонд, колкото се може по-бързо, защото ние сме изправени пред много сериозен икономически спад. Колкото повече се бавим с отговора и предотвратяването на щетите, толкова повече ще се задълбочават проблемите. Ето защо наистина бих призовал държавните лидери да погледнат отговорно на ситуацията и да постигнат консенсус, но сигналите, които имаме досега, заедно с краткото време за подготовка, не водят към такъв извод. 

Сега освен "пестеливата четворка", която е против поемането на общоевропейски дълг, се появи и Унгария, която заплаши с вето, ако получаването на средства от европейските фондове е обвързано с върховенството на закона. Това ще затрудни ли преговорите?

Мисля, че в миналото сме ставали многократно свидетели на случаи, правят много силни изказвания по определен ключов въпрос за Европейския съюз, но в конкретния момент на преговорите се отмятат от думите си срещу малка компенсация за тяхната държава. От тази гледна точка не бих се притеснявал толкова, че някоя държава плаши с вето заради върховенството на закона... Според мен много по-голям проблем е размерът на възстановителния фонд, дали ще е съставен от заеми и грантове и в каква пропорция. Тук има сериозна разделителна линия между страните членки. Също така огромен препъни камък в преговорите е как да бъде финансиран този възстановителен фонд и колко дългосрочен да бъде общоевропейският дълг, с който най-вероятно ще бъде попълнен фондът. Ключов ще бъде и изходът по преговорите за това дали трябва да се използват повече собствени ресурси, както и за новите данъци в Европейския съюз. Говорим за дигиталния данък, налози върху въглеродните емисии и пластмасата. 
Казахте, че Еврогрупата няма да изиграе важна роля в тези преговори. Къде тогава виждате основното предизвикателство пред нея и новия ѝ лидер? 
Със сигурност най-голямото предизвикателство пред Еврогрупата и новият ѝ председател е да се отговори правилно на дълбоката рецесия, пред която ни изправи Covid-19. През март и април Еврогрупата направи няколко предложения по отношение на финансирането на възстановителния фонд, към които аз съм доста критичен. Не виждам възможност финансовите министри от еврозоната да направят много повече. Причината е, че сега фокусът е върху 750-милиардния пакет "Следващото поколение", на който се разчита да посрещне икономическия шок... Еврогрупата обаче може да помогне в случай, при който някои от членовете ѝ изгуби доверието на пазарите. Засега това не е факт, но аз изобщо не изключвам подобен развой на събитията. Това може да подкопае създаването на този пакет, което пък ще спре изпълнението на целия план. Представете си, че доверието към Италия, например, отново се срине. Именно в тази ситуация виждам ключовата роля на Еврогрупата, която да излезе с бързи и експертни предложения за справяне със ситуацията. Това ще бъде разчетено от пазарите. 
И накрая - България и Хърватия направиха решителна крачка към присъединяването към еврозоната. Сега ли е моментът? 
Да, аз много силно подкрепям България и Хърватия в желанието им да се присъединят към еврозоната. Струва ми се, че България трябваше да се присъедини много по-рано към ERM II, защото отдавна е готово за това. България има фиксиран валутен курс заради борда и е доказала, че може да поддържа макроикономическа стабилност. Трудността като че ли идваше в това да убеди част от страните членки на еврозоната и Европейската централна банка, но времето за това вече настъпи. Вярвам, че позитивното решение за България и Хърватия да се присъединят към механизма на обменните курсове и да влязат в тясно сътрудничество с банковия съюз е правилно. Сега остава да изминат две години, които са минималният период за престой в ERM II, и еврото наистина може да бъде въведено в още две европейски държави.
Интервюто с Жолт Дарваш можете да чуете в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от