България и Хърватия имат още много работа, за да оправят техните икономики и за подобряване на техните институции, преди да се присъединят към еврото, заяви в понеделник членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета.
Речта му по случай присъединяването на българския лев и хърватската куна към ERM II и банковия съюз е публикувана на сайта на институцията.
Правната рамка и качеството на институциите са две от ключовите сфери, в които България и Хърватия трябва да отбележат сериозен напредък, коментира Фабио Панета във Франкфрут.
Още в съобщенията, с които в петък от Европейската централна банка оповестиха присъединяването на София и Загреб към ERM II и банковия съюз, се посочват слабостите, по които все още е нужен сериозен напредък.
За България се отбелязват и проблемите в правосъдната система, по-ефективната борба с корупцията, както и проблемите при управлението на държавните предприятия.
Според Фабио Панета реформите, проведени от двете държави, няма да оправят всички дисбаланси и уязвимости, пред които са изправени, като е необходим по-голям напредък за подобряване на управлението, тяхната правна рамка и цялостното качество на институциите.
В петък бе оповестено присъединяването на валутите на двете държави към т.нар. "чакалня" за еврозоната и могат да се присъединят към единния валутен съюз най-рано през 2023 година.
Тази сутрин преди отварянето на европейските пазари Европейската централна банка определи и диапазонът на отклонение на валутния курс на двете местни валути спрямо еврото. За България това е формалност, тъй като левът е фиксиран към еврото и курсът няма да се промени до въвеждането на единната европейска валута у нас.
