Лидерите на страните от ЕС продължават опитите да постигнат съгласие по следващия седемгодишен бюджет и финансовото подпомагане заради коронакризата. Компромисно предложение е направил председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той предлага сумата, предвидена за безвъзмездни субсидии във фонда за възстановяване, да бъде намалена с 50 милиарда евро и тези пари да бъдат прехвърлени към сумата, предвидена за заеми. Мишел предлага и сериозно орязване на парите по Общата селскостопанска политика в следващия седемгодишен бюджет.
При промяната, която Мишел предлага във възстановителния фонд, съотношението безвъзмездни средства/заеми, което сега е 500 млрд евро към 250 млрд. ще се промени съответно на 450 млрд към 300 млрд. Председателят на Европейския съвет предлага и сериозно орязване на фондовете по програмата за изследвания и иновации InvestEU - от 30.3 млрд. евро на 11.5 млрд. , както и на "Хоризонт Европа" с 2 млрд. евро, което предизвика силно негодувание в научните среди. Някои техни представители дори определиха страните-членки като "гробокопачи на европейската политика за изследванията, иновациите и образованието".
Доброто предложение за България и приятелите на кохезията е, че средствата по това перо се увеличават с близо 4 млрд. евро. Има сериозни разногласия за обвързването на върховенството на закона с отпускането на средства от бюджета и фонда. Едно от новите предложения е за механизъм, чрез който една или няколко страни членки могат да спрат на достъпа до евросредствата на друга държава, ако преценят, че те не отиват по предназначение. На идеята за всякакво подобно обвързване се противопоставя Унгария. Тя предлага текст, в който най-общо се говори за справяне с нередностите, като, според нея, решенията за санкции трябва да се вземат с единодушие. По отношение на собствените ресурси няма промяна - става дума за въвеждането на данък за въглеродна граница и дигитален данък, ревизиране на системата за търговия с емисии, за да обхване авиацията и корабоплаването и евентуално данък финансови транзакции.
Първият кръг от консултации се провежда между лидерите на Дания, Австрия, Нидерландия, Финландия и Швеция от една страна и Франция, Германия, Италия, Испания и Португалия от друга - така да се каже, между двата основни лагера. На тях присъства председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.
Преди началото на заседанието Шарл Мишел организира закуска с петима от най-близките си приятели, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джузепе Конте, испанският министър-председател Педро Санчес и колегата му от Нидерландия Марк Рюте, един от най-големите противници на плана за възстановяването в настоящия му вид.
Както късно снощи стана ясно, остават разделенията между така наречената "пестелива четворка" - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания и страните от Източна и Южна Европа, предимно за съотношението безвъзмездни средства заеми във фонда за възстановяване.
По последна информация четворката настоява предвидените 500 милиарда евро за безвъзмездни заеми да бъдат орязани с 200 милиарда и дори повече.
Полският премиер Матаеус Моравецки написа в Туитър тази сутрин "има една група от държави, която ние наричаме скъперници, а те се обявяват като пестеливи".
