„Когато се каже „писма в бутилка“, за мен веднага се явява книга, роман, сборник с поезия, това е нещо, което пътува и което минава от ръце в ръце и намира точния си читател“, това сподели писателят Георги Господинов за предаването "Чуй лятото".
„Преди няколко месеца излезе книгата ми „Времеубежище“ и единственото, което ме водеше, беше да оставя думи вътре, да ги отворят тези, които са на възрастта на дъщеря ми.
Не трябва да имаме големи претенции към писмата в бутилки – те са за близки хора. За чувствителност към другия и да имаш сърце към другия. Това ми липсва. Около това се е движела винаги голяма литература – да имаш емпатия към другия.“
Георги Господинов посочи още, че в преломни времена иска да чете есета и поезия, защото те са жанрът на тревожността и "бързата помощ" на литературата.
Тревогите, бедите ни и страховете ни в крайна сметка имат обща основа през годините, а сега е един от пиковете. Те са тревога за тези след нас и за изгубването на смисъла, смята писателят. В такива времена като че ли човек губи хоризонта за бъдещото. Въпросът е да търсим смисъл, да не е само ескалацията, допълни Георги Господинов.
„Лятото на 1984 година в Созопол написах първото писмо в бутилка“, сподели Георги Тошев, журналист и пътешественик, автор на биографични книги за знакови фигури в българската култура.
„С приятели написахме в леко бунтарски стил къде сме ние, че сме корабокрушенци в една малка държава, които искат да се озоват в големия свят, бяхме убедени, че някой ще прочете това писмо.
Тогава, през 1984 година аха да започне перестройката, ние младите искахме промяна и това съдържаше нашето писмо – даже си бяхме оставили домашните телефони, адрес и училището – такъв наивитет…“
Георги Тошев разказа как след време в Шри Ланка на брега намират писмо в бутилка, написано на руски език, със стихотворение на Йосиф Бродски и с имейл за контакт, приканващ да се свържеш с "подателя".
„До онези години, до 10 ноември 1989 година писмата в бутилка носеха привкус на приключение, на надежда, на дисидентство….“, спомня си още Тошев.
"Ако днес бих написал писмо в бутилка, то няма да има нищо общо с онова от 1984 година, ще си оставя контактите в социалните мрежи, ще го заснема как пиша писмото. Светът е друг сега, но аз вярвам, че за писането в бутилка винаги ще има хора, които да бъдат примамени към приключението.“
Още по темата в звуковия файл.
