Eмисия новини
от 17.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Антонина в думи и в образи: По-добре се чувствам в бурно море

| обновено на 02.08.20 в 12:23

Тя има дълга тъмна коса,
боядисана със синя боя,
вероятно защото обича морето. 

Прилича на приказна героиня. 

Рисува. 

Пише поезия. 

Дизайнер е на корици на книги. 

Този месец има рожден ден, 

а тази година се дипломира в НХА. 

Антонина Георгиева има зад себе си редица изложби и конкурси, както и литературни награди. Предстои издаването на дебютната ѝ стихосбирка „Сол“. Предисторията на „Сол“ е дипломният проект за бакалавърската ѝ специалност „Графика и илюстрация“. Това е една нестандартна книга - книжното тяло е черна дървена кутия, в която има 12 картички с авторски стихове и илюстрации. 


Магистърската програма, която завърши наскоро, е „Изкуство на книгата“ в Националната художествена академия. В момента е главен художник в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 


„Освен че съм нощна птица, може би се чувствам малко и като странна птица. Човек на противоречията. Не мога да живея без любов. По-добре се чувствам в бурно море и съм по-продуктивна в „бурята“, сподели Антонина в предаването „Нощен Хоризонт“. 

Признава, че би нарисувала себе си като черно петно с не съвсем ясни линии, защото „нямам конкретна форма, защото още градя себе си“. 


Антонина открива изкуството отрано. Заради здравословни проблеми като малка прекарва повече време вкъщи, отколкото в детската градина, и приказните герои стават най-добрите ѝ приятели. И до днес пази приятен спомен за първата книга - Покахонтас, и за тази с приказки на Николай Райнов и илюстрации на Любен Зидаров. Навремето за съвсем нормално възприемала това, че знае старобългарските букви, които научила от майка си. 


Антонина цитира един от любимите си автори - Цочо Бояджиев, за да определи какво е поезията за нея - „поезията е убежище за нашите меланхолии“. 

Любимата ѝ тема и за рисуване, и за опоетизиране е човешкото състояние. 

„Докато рисувам, усещам меланхолия и еуфория. При писането съм по-скоро меланхолична“. 


Това, което радва Антонина е любовта, пътуването, когато близките ѝ хора са добре. 

Вбесява я лицемерието и това, че у нас творчеството не се приема като професия. 

„Основната ми борба е да променим света, в който творим. Много ми се иска в моята професия да бъдем по-малко изпълнители и да имаме повече свобода да творим. Основната борба е за естетиката срещу кича, който е около и вътре в нас“. 


Антонина в думи можете да прочетете ТУК 

Антонина в образи можете да видите ТУК

Тя е и във Фейсбук, и в Инстаграм 





Още от