Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Чух за първи път за него от Томас Хубер. Германската легенда в алпинизма го посочи от сцената на Банско филм фест и каза, че е в България, благодарение на него. Тогава още не знаех каква история има зад себе си скромният, мълчалив човек с коса, разрошена във всички посоки, все едно през нея е минал вятър с 200 км/ч.
Към екстремните спортове го насочва известният български спелеолог и катерач Атанас Русев, когато Иво е на 14. Курсът по катерене в софийския клуб “Еделвайс” продължава цели 2 години. Следват скалните отвеси край Враца и другите обекти в страната, а после - логично - Алпите. Научава се да лети с параплан, а през 1998 г. заминава за САЩ. Там живее в Санта Крус и кара кайт в началото на този воден спорт.
На снимката - Иво и приятели в Санта Крус
После решава, че иска да изкатери Ел Капитан - скалният монолит в меката на катеренето, долината Йосемити, магнит за катерачи от цял свят. И остава още 13 години в Америка. По това време там е ерата на свободното катерене, когато са изкатерени много технични и дълги маршрути (по 30-40 въжета). Иво и неговите приятели (германците Алекс и Томас Хубер, Лео Холдинг, Еймън Макнийли, Дийн Потър) експериментират с бързината.
На сниката - с Алекс и Томас Хубер под "Zodiac" на Ел Кап
"Просто виждахме, че нещата, които отнемат понякога 2-3 седмици, ние можеше да ги правим за 24 часа. Но това беше базирано на супер много опит и увереност в нещата, които правим".
Най-дълго, без спиране, се е катерил в продължение на 55 часа!
На снимката - с Конрад Анкер по линията "Pacific Ocean Wall" на Ел Кап
С приятелите си в Йосемити поставя
11 световни рекорда
(от които 9 все още не са подобрени) за скоростно преминаване на някои от най-известните линии, сред тях: “The Reticent Wall” (А5, 5.7), през 2006 г. с Дийн Потър и Еймън Макнийли, за 34 часа и 57 минути; “Pressure Cooker” (A4, 5.11) - за 23 часа и 41 минути, с Макнийли; пак с него - “Virginia” (A3, 5.8), за 17 часа и 24 минути; “Magic Mushroom” (А4, 5.10) - за 55 часа и 15 минути. Иво има общо
76 изкачвания на Ел Кап
През 2002 г. със Симон Антаматен преминават култовия маршрут "Freerider", а Иво записва и две премиери - "Jump line" (A3+), за 14 дни, соло, и с Никола Фавресе - "Lost one translation" 7b+ трад, единственият фрий маршрут, правен от долу нагоре, за 27 часа. През 2006 г. с Дийн Потър изкачват за 14 часа Ел Кап и гранитния купол Халф Доум.
Тук прави важно уточнение - в изкуственото катерене в категорията "трудност" е включен и факторът “смърт”, категориите са до А5, като при А4 и А5 си “по бръснача”, всяко движение може да е фатално.
На снимката - с Алекс Хонълд (в средата) и Конрад Анкер на върха на Ел Кап след изкачване на "El Niño"
"Отивахме и пробвахме неща, които изобщо не бяхме сигурни дали може да бъдат направени", казва Иво.
Хората, с които е живеел в Йосемити, “виждаха в перспектива. Те не бяха хора, които гледаха по цял ден в Ютюб как се минава един маршрут, а отиваха и пробваха".
Два пъти е на корицата на едно от най-авторитетните списания за катерене в света - “Climbing”, а има и модел еспадрили за катерене, кръстени на него. Става близък приятел на имена от световна величина в екстремните спортове, като към вече споменатите може да се добавят Алекс Хонълд, Конрад Анкер и редица други.
На снимката - по "Owl roof" 7c
Дийн Потър го въвежда в бейсджъмпинга - скачат от скали, летят с костюм-крило, а после отварят парашута. Дийн е легенда, в каквато се превръща и Иво. През ноември 2011 г. изкачват Айгер и осъществяват от там най-дългия дотогава полет с уингсют - Дийн регистрира рекордните 3 минути и 20 секунди, в които изминава повече от 8800 м.
На снимката - Иво с Дийн Потър (в средата) и Еймън Макнийли (вляво) след изкачване на “The Reticent Wall” (А5, 5.7)
"Идеята е, че ако се научиш стъпка по стъпка, по правилния начин, след това можеш да се развиваш. Защото не можеш да учиш стари кучета на нови трикове - това е големият проблем във всичко, което правим".
На снимката - Иво и Алекс Поли
После предлагат на Иво да работи в Европа за една от водещите компании за спортни стоки и така той попада в големия бизнес, където работи като маркетинг директор и атлет мениджър. След завръщането си в България се усамотява да живее в с. Губислав, където продължава да се катери, да кара мотор, да скача и да лети. Всъщност, "усамотява" може би не е точната дума, защото Иво продължава да пътува из цяла България и по целия свят, когато това е възможно, и да живее, както намери за добре - “на макс”.
Смъртта е част от живота
"Той започва и свършва. Това е реалност. Когато сме родени, сме родени без нищо и това, че се чувстваме собственици на нещо около нас, ни носи емоции, които ни унищожават...
Не може да сме безчувствени, но когато човек умре, правейки това, което иска, и в същото време - човек, когото обичаш, стоиш и го гледаш как умира от болка в болница - ние нищо не можем да променим" - обяснява Иво Нинов и пита:
