Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

SOS за белите мечки! Как да ги спасим?

Снимка: BJ Kirschhoffer

До 2100 година белите мечки могат да изчезнат. Изводът е на екип от учени от Университета в Торонто, Канада. Част от него е и Стефани Пенк, която разказа специално за предаването „Изотопия”, че проучването е направено върху 80% от броя на белите мечки по света - т. е. върху 13 от съществуващите 19 субпопулации. Заради глобалното затопляне летата в най-северните части на света поставят мечките в ситуация, в която не могат да ловят тюлени. Те са най-важната част от менюто им, тъй като по този начин трупат мазнини и си набавят най-важните вещества за оцеляването. Причината е, че мечките или остават откъснати на леда и трябва да преплуват огромни разстояния, за да търсят храна, или остават откъснати сред ледени късове във водата. Това е период, в който те не могат да се хранят пълноценно.

Снимка: BJ Kirschhoffer

Белите мечки се измъчват от глад

„Проучването ни се състоеше в изчисляването на калории и колко дълго може да продължи периодът, в който мечките не се хранят и разчитат на запасите си от мазнини без това да бъде фатално за тях. Изчислихме колко дебели или слаби могат да бъдат мечките в началото на този период и от колко енергия се нуждаят всеки ден през него. Важен елемент е дали имат мечета или не. Основният въпрос при възрастните мечки беше колко могат да издържат преди да започнат да се измъчват”, обяснява Стефани Пенк. По думите ѝ събраната информация за калорийното изгаряне и натрупаните запаси е съпоставена с моделите за климатични промени. „Установихме, че на възпроизводството и оцеляването на тези популации в някои случаи просто може да бъде поставен кръст. Изводът следва и от теренни наблюдения, а го допълваме с прогнозите за парниковия ефект от две независими проучвания. Опасението е, че това ще се случи скоро и с други популации. Единият от сценариите предвижда огромно увеличаване на въглеродните емисии заради употребата на фосилни горива, другият - умерено и дори разумно използване, което би довело до по-малко емисии”, допълва Пенк.

Изводът на проучването е повече от категоричен: „В екстремния сценарий се отчита много голяма вероятност да изгубим всички бели мечки по света, може би без популацията на островите на Кралица Елизабет, архипелаг в северната част на Канада, в следващите 80 години. Ако успеем да смекчим парниковия ефект, ще дадем шанс на белите мечки за оцеляване”. Умереният сценарий „заличава” популациите само в южните части на хабитатите им в Арктика. Това би дало шанс на северните популации, допълва изследователката.

Снимка: BJ Kirschhoffer

Изчезването на белите мечки не е неизбежно

Най-важното, което трябва да направим, е да намалим парниковите емисии, заявява Стефани Пенк. „При умерения сценарий смятаме, че и след 2100 година ще има оцелели бели мечки. Това ни дава оптимизъм, че ако спазим Парижкото споразумение, ще дадем много добър шанс на белите мечки да живеят”, казва още Пенк. И все пак - дори умереният сценарий не трябва да ни успокоява, защото климатичните промени вече имат отпечатък върху популацията на белите мечки. „Те не могат да заченат и износят бременност, ако нямат определено количество натрупани мазнини. Все повече мечки не могат да забременеят, защото тялото им не може да износи плодовете. Например през 80-те сред белите мечки в западната част на залива Хъдсън изобщо не е било необичайно да се наблюдава майка с три мечета. Сега това е невероятна рядкост. Със сигурност климатичните промени влияят върху тяхната репродукция и това бе една от първите следи, по които тръгнахме. Дори и да успеят да оцелеят като възрастни индивиди, те нямат достатъчно енергия, за да отгледат малки”, разказва Пенк.

Стефани Пенк, снимка: личен архив

Наблюдение на белите мечки от... „човешки зоопарк”

Стефани Пенк е наблюдавала три бели мечки в залива Хъдсън при теренни проучвания. За да се случи това, учените са били в бъги с решетки, за да е сигурно, че хищниците няма да ги нападнат. „Изключително вълнуващо е да се видят бели мечки, но само ако си на безопасно разстояние и с добра защита”, категорична е Пенк и се усмихва на факта, че този път мечките са наблюдавали хората в клетка като в „човешки зоопарк”, а не обратното. Мъничък реванш за белите мечки, шегува се изследователката.

Цялото интервю със Стефани Пенк можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна