Не зная дали новото поколение ще разбере написаното, признава тя. След като се включила в група на българките по света, се оказало, че „на бабите книжката харесва повече, отколкото на внучетата, може би защото ни връща в нашето минало, нашето време“.
Маргарита има внучка, която е в Германия. Когато я види, вместо „баба Маргаритка“, тя я нарича „баба Литка“, затова и героинята носи това име.
Всъщност историите, които Маргарита разказва, са родени отдавна. Навремето малката й палава сестра постоянно искала приказки, а Маргарита трябвало да измисля. Така измислила историята за непослушното ухо, което само върши пакости.
„След много години, в Италия, в момент на носталгия реших да пиша едно писмо на сестра ми – да й разкажа от нейните приказки. И после всичко тръгна. От една историйка, друга историйка и реших да напиша книжка“, споделя Лазарова в предаването „Закуска на тревата“.
На пръв поглед това е една приказка, но ако човек се зачете, ще открие проблемите и „надеждите, че ще успеем, че няма да бъде все тази мизерия, все тази бедност и в крайна сметка всичко ще се нареди“, изтъква тя.
„В Южна Италия е много красиво – природа, чист въздух, зеленина, обаче носталгията е нещо много тежко. Винаги си мислим за България. Опитваме се да се чуваме с близките по-често. Сега вече има възможности да комуникираме чрез интернет, но когато аз дойдох преди 20 години – само писма, по телефона и беше много трудно. Когато се прибираш в България, стъпваш на родна земя. Всичко е чудесно.“
Маргарита Лазарова вярва, че българите носим в себе си готовността да помагаме и да сме всеотдайни. Българинът е честен, упорит и добър, подчертава тя. „Това е заложено в нас, българите – да помагаме и да отдаваме всичко с цялата си душа, с добротата на българина.“
За да живеем по-добре и по-богато, трябва да спрем да търсим кой ни е виновен, смята сънародничката ни. Тя призовава да се върнем „към старите години, към старите времена, когато ако някой скитник замръкнеше - всеки отваряше портата си да го приюти, ако някой беше в беда – всеки му помагаше“.
„Не съм срещала тук лоши българи, българи, които да ме разочароват или от които да се срамувам, че съм българка“, казва още Маргарита Лазарова. Според нея имиджът ни в Италия, за разлика от този на румънците, е добър.
Книжката й вече е заминала към Австралия, Америка, Холандия, поръчана от наши сънародници там.
Определяна като книжка за цялото семейство, „Тропчо и говорещото ухо – Приказките на баба Литка“ може да се поръча през Фейсбук.
