Къде и какъв е сензорът, който води от хилядолетия птиците, рибите и други мигриращи твари по едни и същи пътища - това дълго бе въпрос, който вълнуваше учените биолози от цял свят. Необичаен отговор намери международен екип, в който влизат д-р Йони Уортмън и Ювал Вербер от Катедрата по биология в Академичния колеж "Тел Хай" в Израел, д-р Робърт Ритек от университета във Флорида и д-р Евиатър Натан от Оксфорд. Според тях не е необходимо да се търси специален орган или част от него в мигриращите птици, риби, земноводни или бозайници, а бактерии и вируси, които живеят в тях. В последно време точно тези микроорганизми предизвикват ужас у човека, който търси ваксина, за да се избави от тях, но според д-р Йони Уортмън не бива бактериите и вирусите да се демонизират, защото могат да бъдат и много полезни.
"Животните усещат и използват магнитното поле на Земята, но не със собственото си тяло, а през поведението на бактериите и вирусите от определени групи, които живеят в тях. Те усещат магнитното поле и помагат на мигрантите да се ориентират в пространството. Тези микроорганизми винаги са живели в мигриращите животни, но досега не са били "осветени с правилното фенерче". За първи път доказахме, че "компасът" в рибите, птиците, костенурките или елените са магнитотактични бактерии. Доказахме, че има голямо разнообразие от такива бактерии, но не намерихме нито един вид от тях в организмите на животните, които не мигрират", потвърди д-р Йони Уортмън.
Според учения бактериите се характеризират с това, че точно като желязната игла на компаса се насочват към полюса. Но това, което ги направлява, е вътре в тях и никакви лабораторно създадени полета не могат да ги накарат да сбъркат посоката. Те направляват мигриращите твари да плуват, да прелитат или да бягат по земното магнитно поле.
"Те сочат на животните посоката, докато се движат в морето, въздуха или на сушата. В рамките на експеримента открихме, че определени видове магнитотактични бактерии обитават точно определени животни. Често тези микроорганизми са сходни, като например при китовете и при тюлените. В един и същи животински вид може да има няколко вида. Магнитотактичните бактерии и вируси, открити в бозайници като китове и прилепи, си приличат, докато при пингвините и морските костенурки ориентиращите ги микроорганизми са много по-различни. Интересното е, че открихме и доказателство за еволюционната връзка между птиците и влечугите именно по наличието и еволюцията на тези магнитотактични организми".
Броят на описаните от учените видове организми, които служат за ориентири в пространството, се увеличава от година на година. Успели са да създадат апаратура, с която по-лесно да ги разпознават.
"Недалеч от нашият научен център в Израел се намира и огромният резерват Ахула, където зимуват около 5 милиона птици всяка година. На брега на Херцелия - недалеч от Тел Авив, е мястото, където морски костенурки идват да снасят яйцата си. Колегите от Америка изследваха в Аляска пътя на мигриращите риби и на елените. Особено интересна беше експедицията на британските колеги в Антарктида, където успяха да вземат проби от пингвините. Благодарности и на българските полярници, които им оказаха съдействие. Доскоро само предполагахме, че съществува връзка между магнитната ориентация в пространството на мигриращите животни с вируси и бактерии, които живеят в тях. Сега вече можем да кажем - това е научен факт", подчерта д-р Йони Уортмън.
Репортажа на Искра Декало можете да чуете в звуковия файл.
