Когато е на 15, с приятел той тръгва пеша за певческата школа в Люнебург. За две седмици път Бах харчи за бира цели 18 гроша, тоест, добре смазва прекрасното си сопрано с 8 галона от пенливата течност. Скоро обаче, дали поради мутация или защото е спрял внезапно бирата, гласът му изчезва и Бах остава в Люнебург само като цигулар. Но голямото предимство е, че ползва богатата библиотека на школата и затъва в ноти и музика наистина до гуша. Неслучайно, както изследователи смятат, само четири години по-късно, на 19, вече като органист в Арнщат, той създава и една от най-знаменитите си творби – „Токата и фуга в ре минор”. Скоро обаче Бах се забърква в скандал с местните власти, след като получава 4 седмичен отпуск, а се връща на работа след 4 месеца. Те го обвиняват още, че не умее да работи с църковния хор, което си е истина, той не е добър организатор. На всичкото отгоре, в обвиненията се прокрадва информация, че прави нещо с някакво момиче на тавана между тръбите на органа, но не е ясно какво прави и с кого. Изследователите смятат, че става дума за връзката с братовчедка му, Мария Барбара Бах, за която се жени след 4 месеца и с която имат седем деца.
Йохан Себастиан Бах е висок около 170 см, червендалест, склонен към напълняване човек, кавгаджия и инат. През 1717 иска да напусне службата във Ваймар, защото е намерил по-добре платена в Кьотен и залива херцога с молби да бъде освободен. Но на онзи му писва и първо го хвърля в затвора за четири седмици, а после го уволнява „неблагоприятно”, без препоръки. Да, Бах обича да спори, но пък е кротък съпруг и грижовен баща. Откак започва музикалната си кариера, той никога не търпи лишения, макар и никога да не разполага с прекалено много пари.
В едно писмо Бах се оплаква, че напоследък въздухът в Лайпциг е прекалено здравословен, хората не се разболяват и не умират, както преди, което лично него го удря по джоба – загубил е към 100 талера през последната година, защото няма много нови поръчки за погребална музика. Това наистина не е малка сума, като се има предвид, че годишната му заплата тогава е 800 талера, обаче да се сърдиш, че хората не умират…..Но дали това отношение към смъртта при Бах не е плод на претръпване, и то буквално – защото се знае, че, освен с музика, животът му е пълен със смърт. Всичко започва още от детска възраст, когато първо умират няколко от братята и сестрите му, а после и двамата му родители.
След като през 1707 Бах се жени за Мария Барбара, идва ред да умрат три от седемте им деца. После, през 1720, неизвестно от какво, си заминава и самата Мария. Тогава Бах е на бани в Карлсбад, придружава патрона си, принц Леополд от Анхалд-Кьотен и не знае нищо, но когато се връща, намира жена си вече погребана. Смята се, че след нейната смърт Бах композира това свое „Чаконе”, което някои романтици като Шуман намират за доста емоционално натоварено. В наши дни обаче музикологът професор Майкъл Маркъм пише: „Няма доказателства, че сам Бах е смятал в това „Чаконе” да кодира визията си за Вселената или да озвучи собствените си емоционални дълбочини.
Такива романтични представи не могат да се отнесат към придворен композитор, обучавал се в края на 17 век като лутерански градски органист. Тогава създаването на изкуство не е акт на лична изява, а гражданска или религиозна служба. Разбира се, емоциите могат да бъдат изобразени, но музикантите от поколението на Бах няман нужда да изпитват емоции, за да ги изобразят. Това дойде със следващото поколение, включително синовете на самия Бах”. Да, и в този случай изглежда, че Бах доста бързо преодолява нещастието, защото година и половина по-късно се жени за прелестната, 16 години по-млада от него, Ана Магдалена Вилке. Те отглеждат четирите живи деца от първия му брак и си раждат още 13. Но смъртта и тук се намесва - от тях умират 7.
Да, смъртта съпътства Бах цял живот, но любовта също. Като се знае, че има общо 20 деца, логично е да се предположи, че любовният му нагон е силен поне колкото творческия. Но не е само секс, в лицето на Ана Мария той намира приятел, музикален помощник и съветник в светските дела, най-вече за отношенията с хората и властите, които не са силната страна на Бах.
Семейството прекарва 23 години в Лайпциг, където Бах е назначен за кантор на църквата „Св. Тома” и в този период той създава велики неща - „Изкуството на фугата”, „Добре темперирано пиано”, много от кантатите си и достига творческия връх с „Йоханес пасион” и „Матеус пасион”. Така или иначе обаче, цял живот Бах е известен повече като прекрасен музикант, невероятен органист, а дори и като майстор, който ремонтира органи и други музикални инструменти, но не толкова като композитор. Той и не изпитва особена нужда от тази слава, пише творбите си по поръчка, по служебно задължение или просто за себе си - но винаги с поглед, обърнат изцяло към Бога, не към земната слава.
Разбира се, Бог не наказва когото мрази, затова в последните години от живота му изпраща нелечима болест на очите. Бах постепенно ослепява, подлага се на две операции, но те са неуспешни и точно последствията от тях го убиват през 1750, на 65 години. Името Бах на немски значи „поток”, но един друг гений, глухият Бетовен, по-късно ще каже за него и музиката му: „Не поток, а море!”.
