Изложба на колекционерски кукли привлече мнозина от Израел. Над 200 експоната, най-старият, от които е от втората половина на 19-и век, показва развитието на изкуството да се правят кукли, с които момиченцата са си играли. Кореспондентите на БНР Феня и Искра Декало в Тел Авив се срещнаха с една от колекционерите – зъболекарката Естер Фрай – и записаха нейния разказ за куклите и любовта ѝ към тях:
"Мнозина ме питат не се ли страхувам да колекционирам кукли на хора, които вече са мъртви. Не мисля ли, че такива предмети могат да носят лошата енергия на бившите си притежатели. Винаги съм се смяла на подобни опасени. Но ми направи впечатление кукла, която се продаваше в интернет. Тя имаше уплашен, сърдит и дори малко злобен вид. Освен това сякаш се готвеше да се разплаче. Ние се познаваме, колекционерите на кукли в Израел. Никой не искаше да я купи. Дожаля ми. Позвъних на собственичката. Оказа се много стара бабичка, от аристократично семейство. Каза ми, че не иска след смъртта ѝ куклата да бъде изхвърлена. Въпреки че е от скъпите порцеланови кукли, ще ми я продаде евтино. Действително това е най-евтината кукла от цялата ми колекция. Веднага щом я взех, я почистих и я снимах. Поставих я на лавицата заедно с другите кукли. Месец по-късно видях, че трябва да ѝ подшия рокличката. След поправката отново я снимах. Сравних снимките. На втората – куклата сякаш имаше по-спокоен вид. След месец се наложи да снимам няколко кукли в шкафа ми, сред които и тази. Като разгледах снимките, имах чувството, че разпознавам полуусмивка на лицето ѝ. Сякаш съм осиновила сираче и то се чувства добре сред другите ми деца…
Започнах да събирам кукли от 5-годишна възраст. Някои са с мен през целия ми живот. В началото си играех с тях. Когато пораснах, започнах да колекционирам кукли “винтидж” и по-стари. Много чета и проучвам миналото на експонатите. Най-старата ми кукла е на 170 години. Купих я в Чехия, но тя е от немска фабрика. Отново от Чехия купих още две кукли. Едната е от евтиното, следвоенно производство. Има само глава. Дрехите и ръцете са от плат.
Малка порцеланова кукла забелязах на базара недалеч от лагера Терезинщайн. Щях да я отмина, но забелязах, че на врата ѝ е нарисувана с химически молив миниатюрна звезда на Давид. Може би собственичката ѝ е загинала, а куклата още е на този свят.
Емоционално, най-много ценя няколкото кукли от Петербург. Едната ми подари моя съседка, тук в Израел, и тя като мен е преселничка от Петербург. Наследила я е от леля си. Тя доживя до 106 години. С родителите си са бягали след Революцията. Възрастните са взели неща от първа необходимост. Дъщеричката – само куклата си. Тя е малка и може да се скрие под детско палто. Били са най-наред във Франция, а после тук. Винаги куклата е била с нея. Когато я получих, направих справка. От много ценна, малка серия на Петербургската фабрика е. И още две кукли петербургчанки имам. Отново семейство, което бяга от революцията. Оставят ценности в тайник. Десетилетия не могат да се върнат. След перестройката границите се отварят. Наследниците им идват като туристи. Квартирата им е превърната в комуналка. Успяват да убедят един от обитателите да им даде стая под наем. След това откриват тайника. Банкнотите, скрити там, вече са хартийки. Единствените ценни неща са кръщелната риза на дете от семейството и малка кукла. Купих и двете. Кръщелната риза е облечена на една от големите ми кукли. Рокличката на намерената в тайника кукла се е повредила и уших нова с плат от епохата.
Много мога да разказвам за моите кукли. Само дъщерите ми не ги обичат. По-точно очите на старите кукли са рисувани с фосфоресциращи бои. Като бяха малки, вечер само тичешком минаваха през хола. Имаха чувство, че куклите ги следят. Единствено обичат една кукла с човешки ръст. Тя има толкова съпричастна физиономия, че когато искам някой да ми каже цялата истина, го настанявам срещу нея. И има ефект…"
