Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Книгата „Другият 11 септември“ ни потапя в Чили от 70-те

Демонстрация на "Лас Тесис" в Сантяго.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Поглед към един друг 11 септември - този от 1973 година в Чили, отправя в книгата си „Другият 11 септември“ доц. Александър Сивилов, преподавател по история в Софийския университет. 

На 11 септември 1973 година чрез преврат е свалено лявото правителство на Салвадор Алиенде и на власт идва генерал Аугусто Пиночет.

„Има различни сценарии за развитието на ситуацията тогава“, обясни пред „Хоризонт“ доц. Сивилов.

Алиенде отказва да въведе модел, в който да се наложи класическа диктатура и да се върви към социалистическо управление от типа на този държавен социализъм, който имаме в Източна Европа.“

Това е уникален експеримент, който правят в този период в Чили - предлагат икономическа програма, която е атрактивна и за западноевропейските държави, подчерта историкът.

„Включително алтернативна и на това, което се случва в Източния блок тогава, защото предлага комбиниране на планова икономика, на частна собственост и държавен сектор – нещо, което в малко по-късен етап виждаме приложено по някакъв начин в скандинавските страни. Това, което предлага Алиенде тогава, е много интересно.“

САЩ много са се страхували от това правителство, а чилийското управление не е разполагало с достатъчно помощ от Източния блок, включително българският посланик там е сигнализирал за това, разказа Александър Сивилов, който в подготовката на книгата е ползвал и дипломатически архиви и документи. 

Американското правителство е направило всичко възможно да бъде свалено правителството на Салвадор Алиенде, а КГБ е предупредило съветското ръководство още през 1972 година да ограничи капиталовложенията в латиноамериканската страна заради опасността от преврат, допълни още доц. Сивилов.

„Ситуацията след налагането на неолибералните мерки в Чили е трагична. Стига се до няколкостотин процента инфлация...“

В няколко мигрантски вълни от 1976-а до 1978 г. почти 600 хиляди чилийци бягат, защото няма какво да ядат, няма какво да работят в страната си, изтъкна изследователят. 

„И те буквално са "купувани" от много от западните държави. Буквално са били оглеждани като животни при влизането им в Канада, където са им правени прегледи, за да започнат да работят в дърводобивната промишленост там, да се види дали са здрави, как са им зъбите, да не би да се наложи компаниите да плащат някакъв тип разходи за здравеопазване.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020