Предполагаемото отравяне на руския опозиционен лидер Сергей Навални и бунтът в Беларус, където Владимир Путин очаквано подкрепи президента Лукашенко, смразиха тона между Берлин и Москва, казва той. И настоява за промяна в германската политика спрямо Москва.
Защо тази политика трябва да се променя?
Защото е неуспешна. И защото все повече проблеми както в Германия, така и в ЕС произтичат от поведението на Москва. Помним убийството на чеченец в Берлин, хакерската атака срещу Бундестага, сега отравянето на Навални. А ако погледнем към източните ни съседи, например Украйна, там Русия провежда умишлена дестабилизираща и манипулативна политика. В Беларус Путин подкрепя Лукашенко, който води война срещу собствения си народ. Или с други думи - мъчим се да водим партньорска политика с държава, която няма никакъв интерес към това.
Защо досега Германия се стремеше към добри отношения с Русия? Ангела Меркел е известна с прагматичния си стил, а и оставяше впечатлението, че с Владимир Путин има добър личен контакт.
Личното отношение никога не е било особено добро. Двамата взаимно си признават значението за световната политика. И толкова. Има обаче много причини, поради които Германия се е стремяла към добри отношения с Русия - като започнете от Втората световна война и стигнете до обединението на Германия. Има, разбира се, и икономически интереси, особено в енергетиката. И не на последно място - в сигурността. Защото това е неоспорим факт - Русия е ключов фактор за европейската и световната сигурност. От 2012 година обаче руската политика значително се промени. Тогава Владимир Путин пое третия си президентски мандат. И промени из основи руската политика. Въпреки това Германия продължи да предлага компромиси и партньорство, включително и в международни конфликти като Сирия и Либия, където Русия има важна роля. За сега обаче без успех.
Промяна се наблюдава и в политиката на Париж. С идването на Еманюел Макрон в Елисейския дворец Франция промени отношението си към Русия и се стреми към партньорство с Москва. Как гледа Берлин на това? Да не би Путин да смени партньора?
В Берлин, както и други страни в Европа, бяха объркани, защото френският президент Макрон не съгласува предварително позициите си. Но от друга страна досега нищо не се е случило. Имаше един разговор преди срещата на върха на Г-7 миналата година, обявиха създаването на 13 работни групи и с това приключиха нещата. Не на последно място заради развитието около Навални и в Беларус. Така че съм скептичен, че Русия сменя партньора си. А пък Франция, според мен, ще се провали по същия начин, както и Германия в усилието си да гради отношения въз основа на партньорство.
Споменахте предполагаемото отравяне на Алексей Навални, което вероятно ще се окаже превратната точка в отношенията между Берлин и Москва. Но поводи за смяна на курса е имало и в миналото. И ако Навални не беше приет за лечение в берлинската болница "Шарите", а в някоя парижка клиника, може би тонът на Ангела Меркел нямаше да се изостри така осезаемо.
Да, Навални е капката, която преля чашата, така да се каже. Не този случай обаче е причината за по-суровия тон на Берлин към Москва. Натрупаха се много неща. А Навални не е случаен човек, той все пак е основният конкурент на Кремъл, лидерът на опозицията. И да се опиташ да отровиш точно този човек - това не е безобидно. Затова тази остра реакция дойде именно сега. Естествено, има значение дали Навални се лекува в Берлин, или другаде. Това дава голяма публичност на случая, която от своя страна увеличава натиска върху германското правителство да втвърди тона спрямо Москва.
Каква е ролята на оспорвания проект "Северен поток 2", газопровода, по който трябва да потече руски газ? Проектът е на финала си и вече преодоля множество спънки, а сега, след случая "Навални", се чуват все повече гласове, които настояват Германия да се откаже от него.
"Северен поток 2" на практика беше последният крепежен елемент между Германия и Русия. От 2012 година отношенията постепенно охладняваха и от 2016 гадина насам в Берлин вече се говори за т.нар. "селективно партньорство". Т.е., партнираме си по избрани теми. От германска гледна точка газопроводът "Северен поток 2" е едно такова "селективно партньорство". Сега обаче вече обмисляме дали да не използваме този проект за натиск върху Москва? За Навални, за Беларус и в други проблемни случаи. Дори г-жа Меркел каза, че вече не изключва спирането на проекта. Но честно казано, това е трудно постижимо, защото е свързано с огромни неустойки. Защото всъщност не става дума за газовата зависимост от Русия. Дори и да спрем този проект, руски газ ще продължи да влиза в Европа през Украйна. Проблемът е, че участващите в консорциума фирми ще заведат дела за обезщетение за милиарди евро. Германия все пак е правова държава и не може да си позволи да разтрогне такъв договор. Това, което мога да си представя е, газопроводът да се построи, но по него така и да не потече руски газ.
Москва наистина ли няма никакъв интерес към добри отношения и партньорство с ЕС - в рамките на източното партньорство, на Балканите, в Сирия и Либия, по иранското ядрено споразумение?
Така изглежда. Това поне е моето впечатление. Защото досега имаше достатъчно поводи за изграждане на добро партньорство, имаше много предложения от Германия и от ЕС, но моето усещане е, че след масовите демонстрации през 2011/2012 година и завръщането на Путин в Кремъл политиката на Москва се промени из основи. А в хода на тази промяна Кремъл дефинира ЕС и САЩ като враг. Властта подклажда тази вражда, за да замъгли собствената си слабост. Оставам с впечатлението, че Русия няма нито интерес, нито вижда необходимост от партньорство със Запада. Москва разглежда отношенията през погледа на бизнесмен, който дели нещата на "печалби" и "загуби". Русия не вижда смисъл да си сътрудничи с ЕС в Сирия или Либия, защото не смята Евросъюза за световен играч. Дори сега, в Беларус, Москва не смята, че трябва да си сътрудничи с Европа, защото иска сама да се справи. А пък и през цялото това време газопроводът "Северен поток 2" продължаваше да се строи, така че защо да правим компромиси? За Москва политиката е съвършено проста - какво ще спечеля и какво ще загубя? След като няма санкции след хакерската атака срещу Бундестага и убийството на чеченеца в Берлин, тогава просто продължаваме в същия дух. Така че на всички трябва да е ясно, че властта в Кремъл реагира, когато загубите са прекалено големи. Докато загубите са поносими, нищо няма да се промени.
Във Ваш скорошен анализ твърдите, че Кремъл не се страхува от нищо друго, освен демократизацията в страните от постсъветската периферия. Какво ще реши Путин за Беларус? Ще продължи ли да подкрепя президента Лукашенко или ще го пусне като "горещ картоф"?
Не мисля, че въпросът е за Лукашенко. Путин и без това не го харесва. Важното е, че Путин ще реши, докога Лукашенко ще остане на власт. За Путин е важно, че той, а не гражданите и натискът от улицата ще решат съдбата на Беларус. Затова на първо време ще го подкрепя. Пък и така ще отправи предупреждение към собствената си опозиция в Русия. Според мен Путин използва случая да форсира максимално интеграцията с Беларус, да извлече максимална полза от Лукашенко, за да може след известно време да го смени за по-удобен и верен лидер. Путин не се интересува от беларусите. А в контекста на разговора ни - според мен ситуацията в Беларус ще доведе до още по-голяма ескалация в отношенията на Русия със Запада.
Интервюто с д-р Щефан Майстер за предаването "Събота 150" можете да чуете в звуковия файл.
