За всяко душевно състояние, за всеки момент от живота във всяка възраст, има песен на Ленард Коен.
"За мнозина от нас, Ленард Коен е най-великият автор на песни. Напълно уникален е и е невъзможно да го имитираш, колкото и да се стараеш", казва за него не кой да е, а Ник Кейв, който прави кавъри на Avalanche, I`m Your Man и Suzanne.
Ленард Норман Коен се ражда на 21 септември 1934 г. в Квебек. Учи се да свири на китара като юноша, а под въздействието на Федерико Гарсия Лорка се обръща към поезията. След като завършва университета Макгил, се мести на гръцкия остров Хидра, където си купува къща за 1500 долара от фонд, завещан от баща му, който умира, когато Ленард е на 9 години. Докато живее на Хидра, Коен публикува първата си стихосбирка Flowers for Hitler (1964) и романите The Favourite Game (1963) и "Красиви неудачници" (1966).
През 1966 Коен отива в Ню Йорк, където се движи в една среда с Анди Уорхол, Велвет Ъндърграунд и Нико. Тъкмо нейният отегчен, унил маниер на пеене и сценично поведение му оказва влияние, което се долавя в албума Songs of Leonard Cohen от 1967 г.
През 70-те Коен де отправя на първото си от множеството дълги, наситени турнета, които ще предприеме в хода на дългата си кариера. "Една от причините да правя турнета е, че срещам хора – казва той пред сп. "Ролинг стоун". За мен това е форма на разузнаване. Приемам себе си като човек на военна мисия, а не като гражданин."
През 1984 той издава Various Positions, където е една от най-прочутите му песни Hallelujah – медитация върху любовта, секса и музиката – песен, чиято сила и въздействие светът открива чак през 1994 г. заради кавъра на Джеф Бъкли, който я прави известна (Бъкли не е първият изпълнител с кавър върху Hallelujah, преди това я пресъздава Джон Кейдж). Величието ѝ никога не е било забелязано от звукозаписната компания, впрочем. Помни се как изпълнителният директор на "Кълъмбия рекърдс" многократно казвал: "Виж, Ленард, ние знаем, че си велик, но не знаем дали си що-годе добър".
Въпреки това лейбълът издаваи следващите му албуми: I’m Your Man от 1988 и The Future от 1992.
През 1995 Коен отива в будистки център в Лос Анджелис, става будистки монах и приема името Джикан (Тишина). Задълженията му включват да готви за наставника си, свещеник и дългогодишен ментор на Коен, който умира през 2004 на 104 години. Коен нарушава музикалното си мълчание през 2001 г. с Ten New Songs и Dear Heather (2004). Въпреки че никога не се отрича от юдаизма и спазва шабат, Коен го съчетава с будизма, за да облекчава депресивните епизоди, които го съпътстват през целия му живот.
Последният етап от кариерата му започва през 2005-а, когато дъщерята на композитора Лорка Коен започва да подозира дългогодишния мениджър на баща си Кели Линч в злоупотреби. Оказва се, че Линч е отскубнал повече от 5 милиона долара. За да попълни дупката, Коен предприема епично турне, в което изнася над 387 от 2008-а до 2013-а. Същевременно продължава да издава албуми: Old Ideas излиза през 2012 г. – ден след осемдесетия му рожден ден.
Тогава Коен казва: "Осъзнаваш, че зависиш от определена издръжливост, която не е твоя, за да я управляваш, но пък е упорита. И ако усетиш тази издръжливост или капацитета си да продължиш, тя означава много повече на тази възраст, отколкото на 30, когато си я приемал за даденост."
Когато турнето завършва през декември 2013-а, Коен изчезва от публичното внимание. През октомври 2016-а издава You Want It Darker. Албумът е продуциран от сина му Адам. Заради силни болки в гърба Коен не може да напуска дома си, тъй че синът му прикрепя микрофон на кухненската маса и записва материала на лаптоп. Албумът е посрещнат със суперлативи.
"Готов съм да умра – казва Коен малко след излизането му. – Надявам се, да не е твърде неудобно. Това е всичко от мен."
А малко по-късно с типичнто си чувство за хумор казва, че е "преувеличавал": "Винаги съм си падал по драматизирането. Смятам да живея вечно."
