„Човешкият образ е този образ, който крепи всички нас като общество, като цивилизация и в който се откриваме и самите ние“, казва портретистът Мартин Джачков. Той пресъздава човешките отражения в поетични колажи – жанр в изящното изкуство, който сам създава.
Българската публика за първи път имаше възможност да се запознае с творбите му в изложбата „Омагьосана душа“, която младият художник представи в отворената галерия на Градската градина в парка на Народния театър „Иван Вазов“.
И ако за родната аудитория поетичните колажи на Мартин Джачков, с които той разказва историята на света през лицата и душите на хората, са съвсем нов прочит на портретурата, то френската столица добре познава работата му.
От десет години Джачков живее в Париж. За това време учи пластични изкуства в Монпелие, той е един от 20-имата, които приемат в престижния клас, изучава моден дизайн, архитектура, изящно изкуство и графичен дизайн, а накрая завършва „Портретура“ в Академията за изящни изкуства в Париж, при това в едно от най-известните ателиета в жанра.
Създава собствена модна линия – „Джачков“, която достига до дефилетата в Лондон и Париж и редица известни имена стават негови клиенти. След четири години работа с кожа и създаване на дизайнерски дрехи Мартин осъзнава, че „модата е просто аксесоар към живота, докато изящното изкуство е живот в живота“. Започва да работи главно с акрил и маслени картини и се превръща в майстор и иноватор в колажа, където рисува върху хартия. Портретите му стават част от колекциите на някои от най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка, а образът, който създава на световния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали. Художникът си създава и собствено издателство, чрез което иска да подаде ръка и на други млади таланти.
За Мартин Джачков портретите са едни психологически огледала на човека, в които може да се открие известна устойчивост. В тях той иска да пресъздаде не само физиката на личностите, които изобразява, но и истината, която е открил в тях. Нея търси чрез очите на своята душевност.
„Един колекционер се вълнува както от сюжета на картината, така и от начина, по който той е възпроизведен“, смята младият портретист.
Според него хората допускат чуждия човешки образ в своя дом, защото в портрета те откриват себе си или този, който биха искали да бъдат. А много често откриват и онова, което им липсва в живота – било то частици нежност или просто топлотата на друго човешко присъствие.
„Изящното изкуство е един мистериозен свят, по-близък до другия свят“, споделя Мартин Джачков.
Според него обаче изящното изкуство в България е в абсолютен застой и не липсата на пари е причината за това. Липсват главни актьори в тази сфера. Липсва и амбиция. От страна на самите художници, а и от страна на институциите.
„От градските ни галерии лъха полъх на меланхолия и абсолютна затвореност, твърди Мартин Джачков и допълва, че Министерството на културата е една спяща институция, която не счита изящното изкуство за приоритет“.
Художникът е на мнение, че организации като Съюза на художниците, както и галеристката гилдия, са неефективни. Затова и задачата на артистите е да вдигнат картините си от пътя и да ги вкарат в галериите. Трябва и да намерят начин, по който да дадат стойност на своята работа.
Все пак, Мартин Джачков смята, че у нас вече се усеща едно пробуждане и жажда за визия. А това, от което най-много имаме нужда, е солидарност. Портетистът си е поставил за цел да допринесе със своя опит и своето виждане за една нова енергия в света на изящното изкуство у нас.
Художникът е гост в рубриката „Младите в изкуството“. Чуйте повече в звуковия файл.
