Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания и създател на сайта „Медийно око“, който сайт проучва собствеността на медиите, фалшивите новини, речта на омразата в тях, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ защо е добавил нов критерии за оценка на медиите – „Медии осъдени за клевета“.
Осъдени за клевета
„Направих го, защото този критерий показва не само моята оценка, когато класифицирам дадена медия, а е истински обективна, защото в тази категория са само медии осъдени за клевета окончателно. Това дава много ясна характеристика на тези медии. Интересно е, че те са пет: „Труд“, „Монитор“, така наречената информационна агенция „ПИК“, „Блиц“ и „Телеграф“.
Какво ги свързва
„Ако погледнете конкретните фирми, които стоят зад тях, ще видите, че формално това са различни собственици. Но тези медии имат близка политика и често се цитират едни други. Освен това, всички те атакуват определени продемократично настроени обществени личности и активисти, включително и други издатели на медии с либерални възгледи като „Капитал“, „Дневник“, „Сега“, „Свободна Европа“. Но това, което най-много ги свързва е, че едновременно, по едно и също време, в тях излизат клевети или заблуди във връзка с обществената дейност на конкретни личности.“
Как е по света
„В САЩ медиите проверяват фактите и обстоятелствата поне от два независими източника, които не знаят, че са търсени от медията по конкретния въпрос. Освен това, сериозните медии винаги се свързват с тези хора, за които се готвят да публикуват материал, особено, ако е критичен и им показват фактите, които са събрали в своето проучване. Винаги публикуват отговорите на обекта на тяхното проучване или съобщават, че той е информиран за него и им е отказан отговор. Това е абсолютно задължително за сериозни публикации, които уличават някого в обществено неморални действия или намерения.“
В България
„В България от години всичко това е изключително обезценено. Хвърлят се наляво и надясно много сериозни обвинения, зад които няма никакви доказателства. Хората масово ги приемат и вярват в тях. Особено, ако са изречени от високата трибуна на известна телевизия или друга медия, или от човек, който има обществена позиция. Ето, например никой в Европа не би повярвал на изказаното от Тома Биков, че на западните медии им било платено от българи да критикуват ГЕРБ. Кой им е платил? Как става това? Защо не посочи конкретни хора, които са платили? Да не говорим, че това само по себе си е абсурд и западните медии реагираха веднага.
