За 18 пореден път Програма достъп до информация ще раздаде годишните награди за най-активни граждани, организации и журналисти. Тази година номинациите са около 40 и различното е, че цялата церемония по награждаването ще се проведе онлайн поради епидемиологичното положение в страната.
Правото на достъп до информация е важно човешко право и необходимо условие за упражняване на други основни права.
Правото на достъп до информация е важно условие за открито и отговорно управление.
Правото на достъп до информация е условие за участието на хората в процеса на взимане на решения.
Освен за активните граждани, организаторите от Програма достъп до информации са помислили и за антинагради, т. е. отбелязване на онези хора и институции, с които гражданите буквално не могат да работят и които старателно крият информация.
За жалост в тези номинации за "Златен катинар" влизат Столична община, Народното събрание, Министертвото на правосъдието, Министерството на външните работи, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, редица общини, сред които Община Варна.
Разказва изпълнителният директор на Програмата Гергана Жулева:
Спас Спасов, журналист от вестниците "Дневник" и "Капитал", е номиниран за наградата "Златен ключ" за разследването на замърсяването на Варненското езеро, както и на причините за хилядите кубически метра силно замърсени отпадни води, които се изливат във Варненското езеро от скъсан тръбопровод.
"За журналистите достъпът до информация става все по-труден, посочи Спасов и допълни, че от месец не получава никаква информация от общинска администрация Варна.
Общинската администрация все по-трудно отговаря на въпросите, които ѝ е се задават, а те се трупат.
Медийната среда в провинцията става все по-драматична и все по-малко стават хората, готови да влязат в конфликт с местната администрация", посочи Спасов.
Доктор Петър Кърджилов е номиниран в категория Гражданин. Той е искал информация по два случая. Първият е от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) докладите на АЕЦ "Козлодуй" за четири сериозни събития в блокове 5 и 6 на централата, които, според ядрени експерти, допринасят за силно износване на реакторните компоненти.
През 2020 г. при разразяването на кризата с Covid-19 след поредица объркващи и противоречиви съобщения относно мерките за защита, както и липсата на информационен сайт за кризата, д-р Кърджилов поиска по ЗДОИ информация от Министерския съвет и от ръководителя на Националния оперативен щаб (НОЩ) проф. В. Мутафчийски за това дали е спазен Законът за защита при бедствия при създаването на кризисния щаб.
Отговорите от МС и проф. Мутафчийски показват, че законът не е спазен – премиерът Борисов, вместо да създаде кризисен щаб според разпоредбите на ЗЗБ, е създал по същество една група от съветници към МС (работна група), като лично той взема решенията относно прилагащите се мерки за защита от вируса на базата на популистки и субективни свои преценки. Съгласно ЗЗБ, мерките за защита при криза са отговорност на председателя на кризисния щаб.
