„Броеница. Из гънките на паметта“ – така е нарекла своята мемоарна книга професор Милена Цанева, литераторка, автор на 14 книги, дългогодишна преподавателка в Софийския университет.
Едва ли има човек, който някога се е занимавал с литература и не е чел нейните книги, посветени на Иван Вазов. В мемоарите ѝ оживяват картини от някогашна София, чуват се гласовете на Дора Габе, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Петър Динеков, смесват се спомени за големи исторически събития със съвсем лични преживявания в една къща с двор на улица Оборище, в която живее и до днес. Баща ѝ е академик Георги Цанев, една от най-авторитетните фигури в литературния и културния живот на България. Литературен историк и критик, изследовател, майка ѝ поетесата Пенка Цанева – Бленика.
„Отстоявах правото си да бъда различна, но исках той непременно да ме харесва“ – признава днес Милена Цанева за влиянието на баща си в живота ѝ – днес от гледната точка на своите 90 години. Чуйте я във „Време и половина“.
