Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

На първо четене:

24 май - Ден на българската, а не на славянската писменост

На дневен ред в НС са проектът за Конституция, Кодексът на труда и 24 май

| обновено на 01.10.20 в 14:32
Снимка: БГНЕС

На първо четене парламентът прие да се преименува празникът 24 май. По предложение на "Обединени патриоти" депутатите записаха в Кодекса на труда празникът да бъде "Ден на българската писменост, просвета и култура".  Отпада прилагателното "славянска".  

ГЕРБ подкрепиха „Обединените патриоти“ и заявиха, че предложението подлежи на допълнителни обществени дебати.

Нови правила за формиране на работното време и заплащане на извънредния труд

Депутатите намалиха от 8 на 4 месеца трудовия стаж, при който младите служители ще могат да използват платен годишен отпуск, като разгледаха на първо четене промени в Кодекса на труда.

Промените ще засегнат почти всички заети. Основните акценти в новите предложения са:

-  Увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа;

-  Увеличаване на времето за изчисляване на сумарното работно време до 12 месеца, като в момента то е до 6. В закона обаче ще бъде записано 4 месеца, а 12 месеца ще бъде при извънредни случаи;

-  При първа работа служителят ще може да ползва отпуск след 4 месеца, а не както досега – 8.

От ГЕРБ защитиха промяната като заявиха, че това ще облекчи младите служители. Депутатът Светлана Ангелова поясни.

"По този начин ще се осигури възможност за ползване на платен годишен отпуск от младите работници и служители в съответната календарна година, това е предпоставка и за по-добра трудова мобилност при тях. Тази промяна е направена в преходните заключителни разпоредби на законопроекта и в Закона за държавния служител. Така се осигурява равнопоставеност между служителите, които са на трудово правоотношение и тези, които са на служебно правоотношение".

От БСП възразиха срещу приетата промяна, според която, с промени в Колективния трудов договор, може да бъде увеличаван извънредният труд от 150 на 300 часа годишно.

Депутатите Георги Гьоков и Надя Клисурска заявиха, че с тази промяна се ощетяват всички работници.

"Българските работодатели, българското трудово законодателство отваря възможността за заобикаляне на задължението на българския работодател да заплаща на работника съответния отработен труд", заяви Гьоков.

Как е сумираното изчисление на работното време през работните графици, които са въведени в наредбата, предпоставят плащането на този труд и смятате ли, че е нормално българският работник да работи 56 часа дневно в рамките на 12 месечен период", допълни Клисурска.

Парламентът обсъди създаването на временна комисия за проект на нова Конституция на страната. Предложението е на управляващата партия ГЕРБ. От БСП остро възразиха срещу процедурата като заявиха, че това е опасен ход с непредвидими последици. Очаква се временната комисия да работи два месеца.

Поименната проверка установи липса на кворум и пленарното заседание бе прекратено. Бяха установени 104 народни представители, при необходими 121. Проверката беше поискана от "БСП за България". След като тя започна, депутатите от левицата напуснаха пленарната зала. Това стана преди гласуването на предложението за Временна анкетна комисия за проекта за Конституция. То остава за утрешното пленарно заседание.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020