Представители на Българската народна банка и на Комисията за финансов надзор ще докладват за увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка пред специално създадената временна анкетна комисия в парламента. Това стана ясно след първото ѝ заседание, което бе закрито за медии. В него участваха ръководството на държавната Българска банка за развитие, която придоби малко над 18% от акциите на търговската банка и принципалът ѝ - министърът на икономиката Лъчезар Борисов.
Капиталовото укрепване на частната банка бе последното условие за присъединяването на България към валутния механизъм, предхождащ еврозоната. Това стана през юли, като още тогава стана ясно, че от днес страната ни ще е член и на Банковия съюз.
В последния момент Българската банка за развитие придоби 18,35% от акциите на Първа инвестиционна банка, а чешкият милиардер Карел Комарек - 7,87 на сто, а сделката имаше разнопосочен отзвук в експертните среди. Мнозина я считат за съмнителна, заради което бе създадена и временна парламентарна комисия по установяването на фактите и обстоятелствата около нея. В първото ѝ заседание пред депутатите докладва министърът на икономиката и принципал на държавната банка Лъчезар Борисов.
„На първо място са закупени права за тези акции и двамата акционери, които са участвали в тази емисия, са закупили на една и съща цена съответните акции от ПИБ, сделката е осъществена по закона за публично предлагане на ценни книжа на базата на проспект, който е одобрен от Комисията за финансов надзор“, заяви Борисов, а неофициално депутати от опозицията коментираха, че именно отговорите на Комисията за финансов надзор биха били най-интересни около сделката.
Засега народните представители се въздържат и споделяне на мнението си, тъй като нямат достатъчно информация, на базата на която да го формират. Министър Лъчезар Борисов също бе сдържан в изказването си, а на въпрос на „Хоризонт“ дали банката за развитие ще поиска представител в частната банка, той отговори:
„ББР ще следва интересите си като акционер, разбира се при спазване на нормативната уредба“.
Въпреки сделката, нито търговската банка, нито Българската банка за развитие бяха избрани за директен надзор от Европейската централна банка. Той започва от днес, но за пет банки от големи европейски семейства, а това е част от промените, които настъпват с установяването на тясно сътрудничество в рамките на банковия съюз между София и Франкфурт. Стъпката е ключова не само заради по-строгия надзор в банковата ни система, но и заради бъдещото ни членство в еврозоната, което може да се очаква най-рано 2023 или 2024 година според гуверньора на БНБ Димитър Радев.
