26
Тази сутрин гостуваме в едно от най-забележителните села във Варненска област – Провадийското село Чайка. Вилна зона на Провадия, курортно селище, село с Квартал на богатите - по много начини местните наричат населеното място. Забележителното е, че там въздухът е по-различен – чист и лечебен с благоприятно действие при белодробни заболявания. Това е една от основните причини много варненци да купуват или строят къщи в Чайка. Днес в него живеят депутати, адвокати, бизнесмени, нотариуси ...
Другата причина е невероятно красивата гледка, която се разкрива от селото.
Селото е разположено в източната част на Рояшкото плато. На юг се разкрива гледка към долината на река Камчия и язовир Цонево, а в далечината се вижда Източна Стара планина. В околностите има следи от тракийско светилище. В справка на Историческия музей в Провадия се казва, че в района е намерен пръстен на римския император Виталиан Бунтовника, сечен през 513 г.
През турско робство населението на селото от християнско става мюсюлманско. През 1888 година в селото се завръщат българите. Идват от Лозенград и близките до него села.
Днешното име на селото е от 1934 г. Не е много сигурно, но е възможно названието да произлиза от турската дума чайляк, която означава „ястреб”.
Най-възрастният местен жител, роден в Чайка, който все още живее в селото е Филип Филчев. Сега е почти на 81 години, както сам се представи. Познава всички жители на селото. Знае коя къща на кого е. Знае историята на родното си място и разказва за него.
Последното преброяване на населението през 2011 година сочи, че в село Чайка са останали 71 души. Днес цифрата е съвсем друга. Има дни, в които Чайка е безлюдна, но към края на седмицата собствениците на имоти прииждат с колите си от големия град. В момента в селото има кметство, читалище, църква и един хранителен магазин. От декември миналата година кметски наместник на селото е Петранка Недялкова.
Училище в село Чайка е имало през периода 1888–1968 г. Било е начално, а за десетина години в средата на миналия век – основно. Днес сградата е пред срутване и е продадена. Собственикът е от Варна, но никой в селото не знае какви намерения има към постройката, която се намира на централно място в селото – на площада до спирката. Близо до училището се намира и сградата на читалището. Съвсем скоро то ще отвори след основен ремонт. Негов секретар е Соня Герчева.
Около 11.00 часа през деня по улиците в село Чайка няма никой. Само от време на време преминава някоя кола. А неочакваните срещи и разговори винаги са много интересни. Като следващия с Василка Иванова
„Колкото даваш – толкова ти се връща” – с тези мъдри думи продължава разговорът ми с Филип Филчев, най-възрастният местен жител, роден в село Чайка. В сърцето му освен родното място е и българският фолклор. Обича да пее, свирил е и на гъдулка, сега посвирва на акордеон, когато се събере с приятели. И той милее за църквата, но най-много за младите хора, които отидоха да живеят в чужбина.
Село Чайка е като всички български села и единствено по рода си село в цялата страна. Няма друго село в България, което да се казва така. Хората го обичат въпреки всичко, такова каквото е. Искат най-доброто за родното си място, а най-хубавото е, че има и млади хора избрали да живеят там.
И това е смисълът. Да харесваш мястото, в което живееш и да правиш това, което обичаш. Хората в село Чайка успяват и в едното и в другото. Някои повече, някои по-малко. И ако аз можех тази сутрин да отида в село Чайка и да седна на онази пейка до спирката, където разговарях с всички хора в това предаване, със сигурност щях да го направя. Има най-красивата гледка, най-чистия въздух и онази лечебна тишина, за която в града само можем да си мечтаем.
Снимки в галерията.
