Бедността е бреме за всеки, същевременно не е тайна, че бедност е в женски род и че вероятността жена да изпадне в бедност или да работи за нищожно заплащане е много по-голяма. Жените също така се грижат за семейство и близки и извършват повече неплатен труд, за разлика от мъжете.
Подложената на системна разруха социална система в страната означава, че огромната част от грижата за деца, болни и възрастни ляга върху семейството – труд, който заедно с домакинската работа се извършва предимно от жени. Патриархалните роли в дома отреждат именно на жените да се справят с директните последици от Covid-19 – много от тях бяха принудени да напуснат работата си, за да се грижат за деца или болни роднини, докато ограничителните мерки доведоха до драстичен скок на домашното насилие.
Жените от България и Източна Европа изнасят на гърба си грижовния и домашния труд не само тук, но и на Запад, където емигрирали работнички работят без трудов договор и без трудова и социална защита. Там те са изложени както на несигурност, породена от техния мигрантски работнически статус, така и на постоянни расистки и сексистки атаки. Пандемията остави част от тях без работа, а други затвори в чужди държави, често пъти без средства и сигурност.
Така здравната и икономическата криза се преплетоха с вече съществуващите структури на насилие, породени от бедността, патриархалното общество и расизма. На този фон различни групи работнички се обединяват и се изправят в името на правата си. Чрез борбите си те успяват не само да изобличат настоящата система, обричаща ги на страдание и мизерия, но и да начертаят нови смели планове на развитие на нашето общество.
Тези битки бяха тема на разговора на уебинара "Женски труд: кризи и мобилизации в България по време на Ковид19", организиран съвместно от Левфем, Transnational Social Strike и Фондация "Фридрих Еберт" България.
"Женският труд е най-силно подложният на структурно насилие труд", каза за "Нашият ден" една от участничките в дискусията Мария Иванчева от Левфем.
Ваня Григорова разказа, че в дискусията е участвала медицинска сестра, която е напуснала болница поради лошите условия на работа и неосигурени предпазни средства.
"Проблемът обаче не се адресира на управленско ниво, каза Григорова и подчерта необходимостта от съпротива, от обединяване на усилията на самите работници с цел осигураване на по-добри условия на труд и заплащане."
