Eмисия новини
от 13.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Росен Георгиев – за професията "млад учен"

Снимка: fund13veka.bg

В природата и най-вече в животинския свят, едни от най-наситените и ярки окраски не се дължат на пигменти, а на наслагване и пречупване на светлината. Пример за това са много земноводни и влечуги, птици и насекоми. Оцветяването им, известно като иридесценция, зависи от тъканната им структура, върху която светлината пада по определен начин.

Този природен феномен вдъхновява учените да създадат технология, която използва подобни структурни слоеве, наречени фотонни кристали. Прилага се с успех в сензорната техника, медицината, електрониката и др. Така например в ранната диагностика на диабет, технологията дава възможност бързо, лесно и без много средства да се проследи промяната на количеството ацетон в дъха на пациенти. В опазването на природата, тя намира приложение в наблюдението, анализа и оценката на замърсяването на въздуха.

В тази област на науката е и докторската дисертация на младия учен Росен Георгиев*, който изследва качествата на един от елементите в състава на технологията (ниобиев оксид). Към материята го привлича проф. Цветанка Бабева от Института по оптически материали и технологии, която публикува обява за докторант. "Отидох на интервюто и бях завладян от темата - спомня си Росен за първата си среща с проф. Бабева, която го въвежда в изследователската дейност. - Под нейно ръководство вече съм доктор и продължавам да се развивам в науката."


Да си млад учен в България е трудно, но не и невъзможно.

"Когато имаш подкрепа - признанието на обществото и човек като дипломния ми ръководител - няма невъзможни неща - категоричен е Росен. - Това, което ме вдъхновява е желанието ми да правя наука, да напредвам. Бих казал, че съм доста амбициозен. Отскоро станах ментор на млади студенти, от различни университети в България. В БАН нямаме много студенти, но работата с тези млади хора предизвиква у мен невероятен стимул за работа. И когато на тях им е интересна науката - те те зареждат да работиш още по-усилено в сферата на науката. Аз съм правил магистратурата си в чужбина, знам колко е полезно това за развитието. Ако те поискат да останат в България, смятам на практика да им покажа, че и тук могат да научат много."

Погледната отстрани науката изисква изключително много средства и ресурси, както в личен, така и в икономически план. Оставени на минимални доходи, учените в България едвам оцеляват, за разлика от колегите си в други европейски страни, където науката е важна част от държавната политика.

"Ако си много нахъсан и работиш много, можеш да заемеш едно от малкото места в България и да продължиш да се развиваш - казва Росен. - Истината е, че балансът е нещо много трудно. Работейки за науката в България, трудно се издържа семейство. Единствената възможност е да се отдадеш изцяло на работата, да постигнеш високи резултати и тогава ще можеш да си докараш нормален, стабилен доход. От това обаче ще страда личния ти живот. Затова всеки трябва да намери баланса в себе си, дали е готов да работи изключително много и да рискува личния си живот", убеден е Росен Георгиев, един от шестимата номинирани за Националната награда за млад талант в изкуството и науката 2020 на Националния дарителски фонд „13 века България“.


*Докторант в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“, София.
Автор на множество публикации в научни издания.

Носител на награди за участия в научни конференции и на Наградата за изпълнение на младежки проект по програмата за подпомагане на младите учени и докторанти в БАН, 2017.

Стипендиант на френското правителство за двумесечна научна визита в Лаборатория по катализа и спектрохимия, Каен, Франция и на Световната федерация на учените.


Снимки: fund13veka.bg

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от