Eмисия новини
от 14.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Приказка за планетата в 13 думи

Артистът Браян Дейли обиколи света, за да си поговори с него

Стопкадър от проекта WORDS
Снимка: Браян Дейли

Представете си, че ви помолят да отговорите само с една дума на следните 13 съществителни: „демокрация”, „война”, „мир”, „околна среда”, „щастие”, „любов”, „свобода”, „бъдеще”, „правителство”, „религия”, „социализъм”, „капитализъм” и „Съединени американски щати”. Как ще го направите?

Първата реакция на хората по цялата Земя иска да улови американският артист Браян Дейли. Той избира 13-те ключови думи и тръгва на околосветски лов за смисъл. За седем години Браян обикаля 120 държави и среща хиляди жители на 132 страни. Въоръжен с помощници, камера и 13 съществителни. Когато ги чуят на родния си език, хората – на техен ред – трябва да отговорят само с една дума.

С проекта, озаглавен простичко WORDS („Думи”), Браян Дейли посети и в България, а крайният резултат бе част от изложба, която доскоро можеше да се види в София. Може обаче винаги да се види и в интернет, на сайта на Браян.

Браян Дейли е интересен с научните си и професионални занимания в две наглед далечни области – изящните изкуства и международните отношения.

Освен ателието, сред работните му места са още Пентагонът и Белият дом, както и частната компания „Локхийд Мартин”. В сферите му на познание и професионален опит попадат контролът над оръжията, концепцията за ядрено възпиране, отбраната и космическите политики на САЩ.

Какъв е светът на международните политически игри и какво е нашето място в тях? Браян Дейли разказа специално за предаването „Изотопия”.

Let’s talk

„Бях любопитен как глобализацията е повлияла на хората, както и как им влияят социалните мрежи и интернет като част от глобализацията, да не споменавам международната модна индустрия. С проекта исках да видя дали мога да започна глобален разговор с хората от цял свят за тези 13 много важни теми. Дали някои от хората даваха последователно много сходни отговори на въпросите ми? Да, в някои случаи, когато определяха какво е „любов” и „мир”. Но имаше и много различия. Например в Мадагаскар, когато питах за щастието, се изненадах, че повече от половината от отговорите бяха, че то не съществува.”

Най-добрият световен пример за единомислие обаче – поне според опита на Браян – са реакциите, които провокира думата „правителство”: „Само в 5 от 120-те страни, в които отидох, имаха да кажат нещо позитивно за правителствата си. Най-често използваните думи през целия проект бяха свързани с думата „правителство”, но отговорите бяха: „корумпирано”, „корупция”, „мафия”. Бях изненадан колко малко вяра имат хората по целия свят в управниците си”, обяснява Браян.

Нещо повече – представите на хората (д)еволюират с времето:

„Отговорите, които получавах за „демокрация”, се променяха през тези седем години. В ранния етап хората бяха много положително настроени към концепцията за демокрация, но в края на проекта казваха, че тя е провал, че е надценена. Видях как някои неща се променят. Но мисля, че важното е друго. В желанието си да участвам в този глобален разговор, открих, че той кара хората да мислят за живота си. Имах възможността да дискутирам с хората, да изследвам предизвикателствата и желанията пред тях, разочарованията и надеждите им, тревогите и очакванията им. Говорейки глобално, голяма част от този разговор повдигна въпросите за неравенството, за правителствата, властта като такава, демокрацията, корупцията, концепцията за справедливост. Това са ключови заключения. Не мога да ви кажа колко много хора по време на интервютата ми споделяха, че тези 13 думи ги карат да се замислят за живота си. Не са им обръщали особено внимание и то – по този начин, както аз ги накарах – да отговорят само с една друга дума.”


Недоносче или...?

Някои срещи оставят Браян без думи: „Ще ви дам пример, който много ме изненада. Става въпрос за отговорите на думата „социализъм”. Помнете, че всеки е бил запитан за 13-те думи на родния си език. Имах помощници във всяка отделна държава. Отидох буквално във всеки регион на света, на всички седем континента. Например в Африка – отидох на запад, на север, на изток, на юг, в субсахарска Африка, всички райони бяха покрити. Там се държаха много добре с мен. Запитани на родния им език, бях убеден, че хората ще разбират думата „социализъм” като икономическата концепция за това как дадено правителство е базирано на социалистически тип структура. Когато общувах с млади хора, бях изненадан, че получих отговори като „Фейсбук”, „приятели”, „семейство”. Бях наистина много изненадан. И особено в страни като Норвегия, където имах четирима души един след друг, които не знаеха въобще какво е „социализъм”. А все пак живеят в държава, базирана и на капиталистически, и на социалистически принципи. Въпреки това имаше хора, които очевидно не разбираха какъв е смисълът на думата „социализъм”.”

На върха на съвременната Вавилонска кула

„Мисля, че стремежите на хората навсякъде по света са еднакви. Както и разочарованието, което изпитват от правителствата си и от невъзможността на последните да осигурят на хората най-необходимото им, да задоволят основните им нужди. През седемте години открих, че положението се влошава. (...) Светът е особено свързан и силно манипулиран от социалните медии. Глобалната мода сама по себе си също беше важен аспект от проекта. Можете да отидете където и да е по света, на повечето места, освен в западна Африка, във франкофонските държави, където са имали възможността да запазят собствените си облекла, начина, по който изглеждат, езиците си. Но изводът ми за останалите страни беше, че хората изглеждат сякаш всички са излезли от „Уолмарт” или друг голям моден магазин. Загубили са уникалния си външен вид. Глобализацията засяга силно и езиковото многообразие.

Когато бях в Замбия например, помолих помощника си да говори с хората на майчиния им език и да превежда отговорите. Но всички отговаряха на английски. И аз пак казах на момчето да пита хората на техния език. А той се обърна към мен с думите: „Сър, в Замбия има 83 езика. Аз говоря само 8 от тях. Президентът нареди като държава да използваме английски, за да се обединим.” Разбрах, че това наистина е така, докато пътувах из страната. И това е причината повече хора по света да говорят английски, отколкото който и да е друг език. Дори повече, отколкото говорят мандарин. Ще се изненадате, но почти два милиарда души говорят английски и това за тях е общ език. В много от случаите, не във всички, но все пак в доста, това се случва, за да се обединят страните им. Това, което се случва, е, че постоянно губим езици. Имаме 6500 уникални езика по света и те изчезват. Всяка година намаляват със сто или с двеста. Сега излиза, че имаме десетина езика, с които си служат 5 милиарда души по цялото земно кълбо.”


Да усмириш вятъра на промяната...

„Знаете ли какво чух при едно пътуване в Африка? Попитах защо корупцията се разпространява толкова бързо там и защо, когато правителствата се сменят, дали с революция, дали след демократични избори, хората, които печелят позиции, но преди също са били бедни, не подсигурят останалите? И отговорът, който получавах, беше много интересна фраза, която използваха: „Сега ми е ред да ям”. Тоест сега аз сядам на масата и ще взема каквото мога, защото не знам дали след година или дори след месец все още ще съм на тази маса. И така основните потребности на хората биваха пренебрегвани.”

Браян Дейли обаче не пренебрегва отношението на политиците към избирателите, изследва и това на избирателите към политиците. През 2012-а той изминава десетки хиляди километри в 22 от общо 50 щата на родната Америка, за да изобрази политическите пристрастия на сънародниците си. Проектът се казва „Америка в цветове”. Демократите са снимани на син фон, републиканците – на червен, има цветове и за зелените и независимите, както и за хората, които не гласуват. Идеята е да преодолеем стереотипите си за това как изглеждат хората и каква политическа платформа подкрепят. Подобен проект Браян осъществява и в България – през 2014-а.

Сега американците отново са изправени пред тежък избор за президент. Според Дейли цветовете днес са общо-взето същите.

„Интересно, но този проект в момента е изложен в музея The Phillips Collection във Вашингтон. А причината, заради която от музея поискаха фотографиите, е, че ги намериха за ужасно уместни точно сега. Проектът наистина подчертава, че начинът, по който гласуват американците, си е все същият. Всъщност проектът предшества това, което се превърна в разделението на страната ни. Разделение, което споделяме. Нямах намерение да го правя, но какво се случи? Хората идваха в студиото, разглеждаха портрети, които вече бях заснел там, и коментираха: „Не мога да повярвам, че този е републиканец, а онзи е демократ”. Осъзнах, че хората съдят и преценяват околните по външния им вид, а това често е погрешна преценка. Така предприех проекта из Америка за две години. И това продължи, хората все казваха: „Не мога да повярвам, че този на снимката е такъв или онакъв.” Или пък не вярваха, че сниманият не гласува. Защото снимките на жълт фон показват точно тези хора, негласуващите. А 40% от американците не гласуват въобще.”

Самият Дейли обаче не се определя с цвят: „Бидейки въвлечен в политиката от първа ръка, знам, че не я харесвам и се пазя от всякакви партийни пристрастия. Нямам интерес да бъда обвързван с която и да е от двете партии в страната, защото мисля, че и двете са корумпирани и нито една от тях не служи на хората. Но имайте предвид, че моят престой в Белия дом беше свързан със специфичен проект на име „Национален космически съвет”, където бях отговорен за политиките в Космоса. Не беше политическа работа, а държавна служба. За да я върша, нямаше нужда от политическа намеса, защото и републиканците, и демократите подкрепяха космическата програма. Така че в групата, в която работех, имаше относителен консенсус и не ми се налагаше да се замесвам прекалено много с политика.”

Определя се с дума... Polytropos

Идва от гръцки и е първото прилагателно, което Омир ползва, за да опише Одисей. Много пътувал, много преживял, скитал се къде ли не. Като човек на многото обрати се вижда и Браян. Мислите му за настоящето също го връщат към древногръцката мъдрост.

Платон и Сократ винаги са спорели, че хората трябва да са рационални същества. Докато Аристотел и други философи са вярвали, че хората са емоционални. За съжаление смятам, че емоциите движат в по-голяма степен случващото се по света. Ние наистина нямаме структура или място, където хората със сигурност имат достатъчно храна на масата, имат достатъчно сигурност и защита, които да ги удовлетворяват. Това, което намирам за най-притеснително, е, че в света има огромно недоволство. Революцията и чувството за неудовлетвореност днес доминират по целия свят. Затова виждате бунтове навсякъде. Тези, които ги провокират, твърдят, че има ефект. Но за себе си разбрах, че най-революционно настроеният човек може да стане най-консервативният в деня след революцията. И това определено е проблем. Когато постигнеш промяната, това понякога помага, но в същото време има и хора, мотивирани за тази промяна с пари. Веднъж щом ги получат, искат да ги задържат и да не ги споделят. В проекта „Думи” станах свидетел на примери за крайна бедност и лишения. Това беше един от най-тъжните аспекти на работата ми. Но – както казах – открих, че хората по света споделят едни и същи стремежи и надежди. През цялото време хората, които виждаха резултата от проекта, ми казваха: „Боже мой, останалите са точно като мен. Мислят за същите проблеми и въпроси.” И да, всички имат еднакви мечти. Просто искат добър живот – да имат семейство, да са способни да се прехранват, да имат прилична работа и покрив над главата.”

А какво иска Браян Дейли и в какъв цвят вижда планетата – чуйте в звуковия файл.

Снимки в публикацията: http://www.briandaileyart.com/

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020

Най-четени