"Тази част от мащабното изследване е посветена на Гърция и Кипър. Въпреки че фокусът не е върху България, той е върху Европа и върху всичките 20 страни, които сме разгледали, основно в Централна и Източна Европа", поясни Руслан Стефанов в предаването „Хоризонт до обед".
Изследователите анализират както макроиндикатори на влияние като чуждестранни инвестиции и търговия, така и корпоративното присъствие. „И доколко бизнесът в съответната страна е зависим от търговия, инвестиции или общи проекти с Русия. Едва ли за някой е тайна, че Кипър е една от най-сериозно зависимите държави в Европейския съюз. В последните няколко години се говори много за схемата „инвестиции срещу визи", посочи Стефанов.
Руският икономически отпечатък в Кипър остава много съществен, подчерта той. „В много случаи става въпрос за много скрити зависимости. Много често реалните собственици се подменят, както и се използват различни други офшорни схеми.“
Кипър дълго време беше в топ 3 на инвеститорите в България, припомни икономистът. „Надали за някого е тайна, че това не са инвестиции на самия Кипър в България, а са на практика български инвестиции или от бившия съветски блок и най-вече руски инвестиции.“
Един от големите проблеми в Кипър е, че там има цяла екосистема от финансови, адвокатски и други услуги, които целенасочено търсят как да скрият реалния собственик, включително чрез множество подставени лица, отбеляза още Стефанов.
„Нещо, което като практика видяхме и тук, в КТБ. Историята на КТБ, нейното създаване и нейният основен акционер, тръгва именно от връзки с бивши банки на СИВ, с бившия Съветски съюз, включително и в Кипър. Показва, че тези връзки имат много сериозно влияние. Именно тези бивши структури, свързани със силите за сигурност, имат съществено влияние върху много големи финансови потоци, които пък идват от бившите държави на Съветския съюз, тоест държавно отклонени пари, които след това са препрани като частни такива и след това се връщат като инвестиции“, коментира изследователят.
Украйна, Молдова и балтийските страни - там, където имаше сериозни скандали за „перачници“ на руски пари, като основен финансов хъб се очертава Кипър. Други такива точки в Европа са Холандия и Люксембург, допълни Руслан Стефанов. Според него това поставя много въпроси около готовността на Европа да се справи с подобни сериозни пробойни в системата си за финансова сигурност.
„Големият въпрос е как гледаме на тези инструменти. Не бива да ги бъркаме само с мека сила. Видяхме, че тези инструменти – религия, панславянство винаги са били използвани. В случая големият въпрос е как те се използват в комбинация с икономическите инструменти.“
Още акценти по темата чуйте в звуковия файл.
